Определение № 5273 от 26.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Манастир "Успение Богородично", Местно поделение на Българската православна църква- Българска патриаршия, представляван от Нейно Всепреподобие Монахиня С. /Г. Пиринска/ срещу определение № 2024 от 26.02.2024 г. на Административен съд- София град /АССГ/, Второ отделение, 23 състав, постановено по административно дело № 1380/2024 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане предявените от Манастир "Успение Богородично", Местно поделение на Българската православна църква- Българска патриаршия, обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК против Общинската служба по земеделеие- Западна, и е прекратил съдебното производство.Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. По подробно изложени съображения отправя искане за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – Общинската служба по земеделие- Западна, чрез пълномощника адв. Ц. Петкова, поддържа, че същата е неоснователна. В депозиран писмен отговор са изложени подробни доводи досежно правилността на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С исковата молба на Манастир "Успение Богородично", Местно поделение на Българската православна църква- Българска патриаршия, са релевирани следните претенции: да бъде признато за установено от съда по отношение на Общинската служба по земеделие- Западна административното право на ищеца да получи от ответника, като орган на поземлената собственост, задължен по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, произнасяне за възстановяване правото на собственост на ищеца във възстановими реални граници върху заявените от ищеца по преписка № Д270/1992г. имоти в местност "Породин", землище Драгалевци с площи 19. 7 дка и 8.2 дка, установени с препис- извлечение от емлячен регистър рег.№ 22/19.01.1993г. идентични с поземлен имот с планоснимачен номер 432, кад. листове 717, 734, и 735 от стар кадастрален план, емисия преди 1956г. и поземлените имоти, образувани от този имот по действащия кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, както и да признае съществуването на: 1/ административното право на ищеца, като лице по чл.10 от ЗСПЗЗ, подало заявление по чл.11, ал.1 от същия закон, да получи произнасяне от ответника в изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и на влязлото в сила Решение № 20086572 от 05.04.2023г. по гр.д. № 55408/2020г. по описа на СРС, за възстановяване правото на собственост на Манастир "Успение Богородично", кв. Драгалевци, върху заявените от него поземлени имоти в местността Породин с площ 19.7 дка и 8.2 дка с решение на административния орган по чл.14, ал.1, т.1 или т.3 ЗСПЗЗ, с което, на основание чл.18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ да признае правото на собственост на Манастира в съществуващи /възстановими/ стари реални граници за терените при условията на §4- 4л ЗСПЗЗ, като в решението се опишат и размера, и местността, в която са се намирали земеделските земи, отчетат се, като предварителни такива, трансформациите от застрояване или други мероприятия, при определяне на евентуален редукционен коефициент за територията, за който да се дължи обезщетение; 2/ правото на ищеца с решението на ОСЗ да получи произнасяне по двата основни въпроса във връзка с конкретния обект на собствеността- налични ли са стари реални граници, както и има ли в подлежащите на възстановяване имоти, реализирано застрояване или други препятстващи предпоставки по чл.10б ЗСПЗЗ за част или целите заявени за възстановяване имоти; 3/ правото на ищеца с решението на ОСЗ да получи произнасяне с окончателно, придружено със скица, решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и отправения петитум, съдът правилно е съобразил, че е сезиран с искова молба с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК. Тази разпоредба регламентира възможността да бъде признато със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на едно административно право или административно правоотношение. Същата е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти, но при условията на субсидиарност. Регламентираният с нея установителен иск е допустим тогава, когато е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение/ който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита/ и когато не съществува друг ред за съдебна защита. От доказателствата по делото е видно, както приема и съдът, че частният жалбоподател разполага с друг ред за защита, който изключва предявяването на искове по реда на чл.128, ал.2 АПК. Наличието на влязло в сила Решение № 20086572 от 05.04.2023г. по гр.д. № 55408/2020г. по описа на СРС, I ГО, 39 състав, с което по жалба на Манастир "Успение Богородично" е било отменено Решение № 270-1/30.09.2020г. на ОСЗ- Западна, с което е определено право на обезщетение на Драгалевски манастир "Успение Богородично" за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 43.742 дка, Х категория, а преписката е върната на ОСЗ- Западна за ново произнасяне, съобразно дадените указания, е именно резултат от упражнени права по визирания в горепосочената разпоредба "друг ред за съдебна защита". Фактът, че резултатът от съдебната защита не е удовлетворителен за частния жалбоподател е ирелевантен за преценката на исканата от чл. 128, ал. 2 ГПК предпоставка за допустимост на иска. Наличието на друг правен способ за защита, независимо дали е използван от ищеца и дали резултатът от него е успешен за него, е абсолютна процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС / определение № 689/22.01.2024г. по адм.д. № 112/2024г.; определение № 1321/06.02.2024г. по адм.д. № 752/2024г.; определение № 1531/09.02.2024г. по адм.д. № 632/2024г.; определение № 10675/06.11.2023г. по адм.д. № 8226/2023г.; определение № 14330/24.11.2017г. по адм.д. № 10929/2017г. и други/. С оглед на горното изводът на съда за липса на една от двете кумулативни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 АПК е правилен, поради което определението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд