Определение № 323 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 309/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. И. Н. и В. И. М. срещу определение от 17.01.2011 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д.№ 13595 от 2010 г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 28.09.2010 г. на Софийския районен съд, 36 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното по нея гр.д.№ 25029 от 2010 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Софийския градски съд на 25.03.2011 г., а частната жалба е подадена на 28.03.2011 г./. Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Тоест, към същата следва да бъде представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, в това изложение жалбоподателите са длъжни да посочат конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на съда в обжалвания съдебен акт, както и да посочат в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен посоченият от тях правен въпрос или да обосноват защо този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не сторят това, то това е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, въпреки дадените от въззивния съд изрични указания в разпореждането от 27.04.2011 г., пълномощникът на жалбоподателите е представил изложение от 13.05.2011 г., в което нито е посочил конкретен процесуалноправен въпрос от значение за делото, нито е представил практика на съдилищата, в която този въпрос да е решен в противоречие с обжалваното определение, нито е обосновал наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Посочените в изложението въпроси /дали неправилно отнето имущество следва да се възстанови на собственика и дали нарушеното владение следва да се възстанови/ са въпроси, касаещи решаването на спора по същество. Те не са обусловили решавашите правни изводи на съда в обжалваното определение, които изводи са свързани само с процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба и наличието на основание за нейното връщане. Тоест, посочените от жалбоподателите правни въпроси не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което и не могат да обусловят допускането на касационно обжалване на определението на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определението на СРС за връщане на исковата молба по делото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение