Определение № 240 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Георгиева против определение № 8880 от 16.10.2023 г., постановено по адм.д. № 8058/2023 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – главният архитект на район „Панчарево“ – Столична община не изразява становище по касационната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град отхвърля жалбата на М. Георгиева против заповед № РПН23-РА51-53/14.06.2023 г. на главния архитект на район „Панчарево“ – Столична община, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство, образувано по искане от 16.02.2021 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма в ПИ с идентификатор 68134.2046.216 по КККР на гр. София, УПИ ХІХ-216, кв. 14 по плана на гр. София, в.з. „Малинова долина ІІ-Б част“, разширение, м. "Дупките“, гр. София до представянето на влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат съдът констатира, че административното производство по искане за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж започва по заявление на М. Георгиева от 16.02.2021 г. Установява, че с молба от 23.05.2023 г. А. Пашалийски иска спиране на административното производство и прилага удостоверение от СРС, с което се установява, че е налице образувано дело с предмет отрицателен установителен иск и искане за обезсилване на нотариалния акт, който легитимира Георгиева като собственик на имота. При тези данни първоинстанционният съд прави извод, че образуваното гражданско дело по спор за собственост е преюдициално по искането за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, тъй като съгласно чл. 148 ЗУТ разрешението за строеж се издава по искането на възложителя, в случая собственика на имота, а нотариалният акт, който легитимира Георгиева за собственик е предмет на предявен иск за отмяната му. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че висящото гражданско дело по предявените отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК и искане за отмяна на нотариалния акт са преюдициални по заявлението за издаване на административния акт. Съгласно чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ разрешенията за строеж се издават на възложителя на строежа, който е собственикът на имота и/или лице, което има право да строи в чужд имот. В случая жалбоподателката се легитимира като собственик на имота въз основа на нотариален акт № 49, по н.д. № 7/2020 г. Предявеният отрицателен установителен иск срещу М. Георгиева за признаване за установено, че ответницата не е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2046.216 по КККР на гр. София, с площ от 1001 кв. м., находящ се в гр. София, район „Панчарево“, „Малинова долина – ІІ Б част“, разширение, м. "Дупките" и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.2046.216.1, в случай на уважаването му няма да легитимира ищеца А. Пашалийски като собственик на имота, тъй като този иск не установява права в полза на лицето, което го предявява. Следователно одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на чл. 148 и сл. ЗУТ не зависи от решаването на спор за собственост по отношение за имота, за който се иска да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. Компетентния орган проверява наличието на условията за издаването му и ако установи, че заявителят не е възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ следва да откаже разрешението, като отказът подлежи на контрол за законосъобразност. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване – чл. 142, ал. 1 АПК, а според ал. 2 от същата норма – актът следва да е съобразен с удостоверените към този момент факти. Ето защо като отхвърля жалбата на М. Георгиева против заповедта за спиране на административното производство съдът постановява определение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго определение, с което оспорената заповед да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество на направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,