Определение № 230 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 256/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. П. И. Ж. е обжалвал разпореждането на Д. окръжен съд от 19.02.2009г. по гр.д. № 32/2008г. Частната жалба е подадена в срок срещу разпореждане, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима. С разпореждане от 22.10.2008г. Добричкият окръжен съд е върнал касационната жалба на П. И. Ж. вх. № 1* от 25.04.2008г. срещу въззивното решение № 185 от 28.03.2008г. по гр.д. № 32/2008г. на основание чл.286 ал.1 т.2 ГПК. Това разпореждане е съобщено на пълномощника на касатора, адв. И на 03.11.2008г., а частната жалба е подадена на 05.12.2008г. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че частната жалба е просрочена, защото срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл на 10.11.2008г. при наличие на редовно връчено съобщение на пълномощника. Подадената молба от пълномощника на П. И. Ж. от 10.11.2008г. не препятства изтичането на срока, защото съгласно чл.63 ал.3 ГПК не се допуска продължаване на срок за обжалване и подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Невъзможността да се уведоми страната за върнатата жалба е основание за възстановяване на срока по реда на чл.64 ГПК, а не за изпращане на съобщение лично на нея и доводът на частния жалбоподател, че срокът за обжалване не е започнал да тече, въпреки надлежно връченото съобщение по реда на чл.51 ГПК е неоснователен. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение