Определение № 10011 от 08.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Бисофт“ ЕООД срещу Определение № 1404 от 19.09.2022 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело № 2317/2022 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на "Бисофт" ЕООД, срещу Решение № ОПДУ-324 от 11.08.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ), с което е установена липса на нередност относно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № LG05 SFOP001-3.001-0020-С02 от 20.07.2017 г. с бенефициер Националното бюро за правна помощ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Решението е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на чл. 1, пар. 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/1995) и чл. 2, пар. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) във връзка с финансова помощ по ОПДУ за изпълнението на проект „Стратегически реформи в Националното бюро за правна помощ“ и представлява властнически акт. Сред целите на проекта е разработването и внедряването на софтуерен продукт за създаване на единна електронна система за правна помощ по оперативна програма финансирана от европейски структурен фонд. С обжалваното решение се засягат интересите на "Бисофт" ЕООД, доколкото преценката за липса на нередност означава, че не е констатирано, че с действието по разработване и внедряване от Националното бюро за правна помощ (НБПП) на въпросния софтуерен продукт с европейски средства е нанесена вреда на общия бюджет на Европейския съюз. В НБПП е била налична и работеща софтуерна система по Закона за правната помощ (ЗПП), която е копирана и представена като такава разработена чрез безвъзмездна финансова помощ. В случай, че в хода на образуваното по жалба на "Бисофт" ЕООД административно производство се установи тази нередност, НБПП няма да работи с тази система, а ще възстанови ползването на софтуерната система по ЗПП разработена от "Бисофт" ЕООД. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. В. Златев. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" счита частната жалба за неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на "Бисофт" ЕООД, срещу Решение № ОПДУ-324 от 11.08.2022 г. на ръководителя на УО на ОПДУ, с което е установена липса на нередност относно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № LG05 SFOP001-3.001-0020-С02 от 20.07.2017 г. с бенефициер НБПП и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е посочил, че оспореното решение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Посочил е, че то не е властническо волеизявление на орган на власт и не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на дружеството-жалбоподател, нито създава за него нови задължения. Подателят на сигнал за нередност не е страна в производствата по Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), които се развиват между управляващите органи на съответната оперативна програма и бенефициерите, съответно установяването на нередност ще засегне правата и интересите на бенефициера - НБПП, но не може да постигне удовлетворение на претенцията на дружеството-жалбоподател за защита на авторските му права върху разработената софтуерна система "Правна помощ", ползвана от НБПП. Наред с това съдът е посочил, че ЗУСЕФСУ не предвижда изрично обжалване на решение, с което се установява липса на нередност. Определението е правилно. Решение № ОПДУ-324 от 11.08.2022 г. на ръководителя на УО на ОПДУ е издадено на основание чл. 122, пар. 2 от Регламент №1303/2013 г. и чл. 10, чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ/Наредбата). С решението е установена липса на нередност относно договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № LG05 SFOP001-3.001-0020-С02 от 20.07.2017 г. с бенефициер НБПП. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 НАНЕСИФ процедурите по администриране на нередности започват по инициатива на орган по чл. 2 или по сигнал, като всяко лице може да подаде сигнал за нередност във връзка с изпълнението на програми и проекти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Подалото сигнала за нередност лице обаче не е страна в производството по установяване на нередност. То се развива между компетентните органи по чл. 13 НАНЕСИФ и съответния правен субект, евентуален извършител на нередността. В чл. 14 НАНЕСИФ е регламентирано, че установяването на наличие или липса на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт. Първата писмена оценка съдържа мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната процедура. Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата не установява по един неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. Той представлява становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка нередност. В НАНЕСИФ не са регламентирани конкретните правни последици от установена нередност за конкретния правен субект, извършител на нередността. Тя е акт, адресиран към административни органи и регламентиращ правомощията и дейността им във връзка с администрирането на нередностите. Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК в една административна процедура по администриране на нередност. Паради това, както правилно е приел първоинстанционният съд, оспореното решение не притежава белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед изложените в частната жалба доводи, следва да се посочи, че неоснователно частният жалбоподател твърди, че от акта по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за него следват неблагоприятни правни последици. "Бисофт" ЕООД не е адресат на оспорения от него акт. Единствен адресат на решението е НБПП. Фактът, че дружеството е подало сигнала, в резултат на който е постановено оспореното решение, не обосновава интереса му, който съобразно чл. 15 АПК следва да е личен, пряк и непосредствен. Евентуалното установяване на нередност по подадения сигнал, противно на твърдението в частната жалба, няма да има за резултат възстановяването на ползването от страна на НБПП на софтуерната система разработена от "Бисофт" ЕООД. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение