Определение № 1394 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 863/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. и Г. К. Г. лично и със съгласието на майка си, законен представител Б. И. Ю. против въззивно решение № 25 от 09.03.2011 г. по гр. дело № 18/2011 год. на Разградски окръжен съд, с което е отменено решение № 519 от 16.12.2010 г. по гр. дело № 1628/2010 г. на Разградски районен съд в частта, с която е изменена ежемесечната издръжка дължима от Красен Г. Д. на непълнолетната Г. К. Г. действаща лично и със съгласието на майка си Б. И. Ю. като е увеличена над размер 100 лв. до претендирания размер 150 лв. и в частта, с която Красен Г. Д. е осъден да заплаща на пълнолетната И. К. Г. ежемесечна издръжка над размер 100 лв. до предявения размер 150 лв. и отхвърлил иска на Г. К. Г. действаща лично и със съгласието на майка си Б. И. Ю. за изменение на присъдената с решение по гр. дело № 1072/2008 г. на Р. ежемесечна издръжка над размер 100 до предявения размер 150 лв. и отхвърлил иска на И. К. Г. за заплащане на ежемесечна издръжка над размер 100 лв. до предявения размер 150 лв., като решението в останалата част е потвърдено. Решението се обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС са разрешени материално-правните въпроси за критериите при определяне размера на дължимата издръжката за непълнолетно дете и пълнолетно-учащо се дете; критериите, от които се преценява изменението на издръжката, както и начин на определяне нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Представени са Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на ВС, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представени са и съдебно решение по гр. дело № 574/2010 г. на ОС Бургас и съдебно решение по гр. дело № 289/2010 г. на ОС Бургас и двете влезли в сила, като основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът Красен Г. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради липса на противоречие на разрешените въпроси с обжалваното решение и представената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове за изменение на издръжка и за издръжка за пълнолетен-учащ намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С първоинстанционното решение исковете за издръжка са били уважени в предявения размер по 150 лв. месечно за всяка от двете ищци. В. съд е намалил издръжките с 50 лв. на всяка една, като е приел, че по отношение на непълнолетната Г. са настъпили изменения в обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, след последно определената издръжка, но е намерил, че определената от първоинстанционния съд базова издръжка от 230 лв. месечно, подлежаща на разпределение между задължените лица е завишена, и след като я намалил на 150 лв. я разпределил между родителите по 100 лв. месечно за бащата при негов доход 1397,92 лв. и 50 лв. месечно за майката, която е в отпуск по майчинство за гледане на трето дете. По иска на И. Г. е прието, че предпоставките на чл. 144 СК са установени - ищцата е пълнолетна, не е навършила 25 години, учи редовно обучение във висше учебно заведение, но даването на тази издръжка не следва да затруднява родителя и влошава жизнения му стандарт, затова е преценил, че издръжка от 100 лв. месечно отговоря на тези изисквания. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по отношение издръжката на непълнолетната Г. К. Г., което налага да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която иска за изменение на издръжката е отхвърлен за разликата над 100 лв. до 150 лв. месечна издръжка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС по иска на И. К. Г. по чл. 144 ГПК и решението в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 100 лв. до 150 лв. месечна издръжка не следва да се допусне до касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.