Решение № 11246 от 24.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2011 г.

Решение № 11246 от 24.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 26, ал. 7 и чл. 26, ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба с вх. № ВАС-110 от 22.08.2011 г. /пощенско клеймо от 18.8.2011 г./ на Централната избирателна комисия, подадена от Политическа партия "Движение за права и свободи", представлявано от упълномощен представител Нехат Ниязиев Кантаров за община Тутракан против решение № 307-ПВР/МИ от 15.08.2011 г. на Централната избирателна комисия, което е относно назначаване на Общинска избирателна комисия в община Тутракан, област Силистра за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. Излагат се подробни съображения в жалбата за неправилност на посоченото решение. Жалбоподателят моли настоящата инстанция да го отмени. Ответникът по така подадената жалба - Централната избирателна комисия, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на атакувания административен акт. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, данните по преписката и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Централната избирателна комисия е назначила Общинска избирателна комисия в община Тутракан, област Силистра в състав от 17 членове, включително ръководството на комисията. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението на ЦИК по отношение на определените лица в ръководството на ОИК. Основните доводи са свързани с твърдението за липса на спазено съотношение между парламентарно представените партии и коалиции от партии при определяне на лицата в ръководството на общинските избирателни комисии. Решението на Централната избирателна комисия е мотивирано с представените пълен набор от документи по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ИК, Решение № 30/18.07.2011 г. на ЦИК, включително протоколи за проведени консултации и с правни основание чл. 26, ал. 1, т. 5, ал. 7, чл. 30, ал. 1,2,4 и 9, чл. 31 и § 5, т. 3 от Изборния кодекс. Прието е, че не е постигнато съгласие между участниците в консултациите по отношение предложенията за заместник председател на Общинската избирателна комисия. Централната избирателна комисия е приела, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 4 от ИК, не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, поради което е назначена ОИК в община Тутракан. Видно от протокол от 8.08.2011 г. на проведените при кмета на общината консултации, присъствалите упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент са постигнали съгласие по следните въпроси - членове на ОИК да бъдат 17 на брой, за председател и за секретар. Не е постигнато съгласие за заместник-председател. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира за установено от правна страна следното: Разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от Изборния кодекс регламентират определяне състава на избирателните комисии, като ал. 3 и ал. 4 на чл. 30 от ИК предвиждат консултации при кмета, в резултат на които да бъде определен състава на комисията. В тези текстове избора на ръководни органи не е поставен под специален режим, той е равнозначен на избора на останалите членове на комисията и представлява част от консултациите. В случаите когато не е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия назначава Общинската избирателна комисия по направените предложения. Това правомощие е уредено в чл. 30, ал. 9 от ИК и не се съдържа друга по - подробна регламентация. Единствените изисквания, регламентирани по отношение на ръководните органи и състава на Общинската избирателна комисия, са залегнали в разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 от ИК, а именно: представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии; лицата да са с висше образование, които отговарят на условията - да са български граждани, навършили 18 г. към датата на изборите; нямат друго гражданство; не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Към делото са представени доказателства, че лицата, избрани в ръководните органи на ОИК, включително и секретаря, отговарят на изискванията, а именно диплом за завършено висше образование и декларации за изпълнени условия по чл. 3, ал. 1 от ИК. Спазено е и изискването за различно представителство, залегнало в чл. 15, ал. 3 изр. 2 от Изборния кодекс. При липсата на други регламентирани специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да назначи членовете на комисиите, включително и ръководните органи. Препоръка е разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ИК за лицата включени в ръководните органи да са по възможност юристи. Чл. 30, ал. 3 от Изборния кодекс говори за прилагане на мотивите на участниците в изборите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл. Законодателят говори за препоръчителност и не създава императиви, затова всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Право на Централната избирателна комисия е при равни условия на кандидатите, да реши кой от тях да назначи. Изразените становища имат характер на мнение, а не на съгласие, определящо съдържанието на административния акт. Няма нарушение и на разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Изборния кодекс, тъй като изискването за спазване на съотношението между парламентарно представените партии е само за членовете на общинските избирателни комисии, не и за съотношението в ръководството на комисиите. Жалбата се явява неоснователна, не са налице нарушения на Изборния кодекс и следва да бъде отхвърлена.