Определение № 9043 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. О. Х. от гр. Харлманли чрез адв.В.Александров против Определение № 1349 от 27.03.2024 г., постановено по адм.д. № 153/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, кметът на община – Харманли, по делото е депозиран писмен отговор с твърдения за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на О. Х. от гр. Харманли срещу мълчалив отказ на община Харманли да извърши поисканата със заявление от жалбоподателя дерегистрация на регистрирани на адреса на притежаван от него недвижим имот лица. С разпореждане от 20.02.2024 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е дал указание на жалбоподателя да уточни предмета на оспорване, като посочи дали твърди, че има формиран мълчалив отказ в процедурата по чл. 99б от Закона за гражданската регистрация. В изпълнение на горното разпореждане със своя молба от 29.02.2024 г. жалбоподателят е посочил, че жалбата следва да се счита подадена срещу мълчалив отказ на община Харманли, формиран в процедурата по дерегистрация на регистрирани на адрес лица, а не в процедурата по назначаване на комисия за проверка чл. 99б от Закона за гражданската регистрация. С обжалваното определение Административен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че не е налице административен акт, подлежащ на обжалване пред съда, тъй като по подаденото от жалбоподателя заявление е налице произнасяне с писмо, което по съществото си съставлява изричен отказ, който не е оспорен в срок от засегнатото лице. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно съдът е приел, че предявената пред него жалба не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.150, ал.,, т.5, т.6 и т.7 от АПК.Видно от съдържанието й, липсва яснота относно оспорения акт, органът който го е издал или е следвало да го издаде, в какво се състои неговата незаконосъобразност и какво е искането до съда. Същата се основава на подадено от жалбоподателя, като собственик на недвижим имот, заявление до кмета на община Харманли, съдържащо искане за „дерегистрация“ по постоянен и настоящ адрес на посочени в него осем лица, които вече не живеят на този адрес и на писмо на кмета на общината за извършена проверка по подаденото заявление, приложени към жалбата до съда. Самото писмо е определено от жалбоподателя като мълчалив отказ на община Харманли да се издаде искания административен акт по дерегистрация, който е и оспорен пред съда. Съдът правилно е оставил без движение жалбата, но с неточни и невнасящи яснота по предмета на спора указания. Съдът не е констатирал вътрешните противоречия в жалбата, водещи до несъответствието й с изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК, съответно не я е оставил без движение за отстраняването им от жалбоподателя, каквото е изискването на чл. 158, ал. 1 АПК. Единственото, дадено от съда указание е жалбоподателят да уточни „предмета на оспорване, като посочи дали твърди, че има формиран мълчалив отказ в процедурата по чл. 99б от ЗГР“. Преценката дали са изпълнени указанията за отстраняване на нередовността, е в зависимост от съдържанието на тези указания, които в случая са непълни, неясни и неконкретни, което води до неправилност на приетата с обжалваното определение недопустимост на производството. С оглед изложеното, обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва жалбата, с която съдът е сезиран, повторно да се остави без движение за конкретизиране на оспорения пред съда акт - мълчалив отказ за произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление или изричен отказ за дерегистрация, евентуално съдържащ се в цитираното в жалбата писмо изх. № ОХ-05-174-11/07.02.2024г.; кой е административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, чийто акт се обжалва, какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането, отправено до съда по отношение същия. Едва след това и с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, както и с оглед разликите в проверките и произнасянията по въпроса дали регистрацията е извършена спрямо правилата, но въпреки това са налице основания за прекратяването й поради новонастъпил факт - необитаване на посочения адрес, може да се направи преценка отстранени ли са нередовностите на жалбата, съответно – налице ли е годен за оспорване административен акт/МО или не. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,