Решение № 11118 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искането на О. Стефанов, гр. София, [адрес], подадено на 28.03.2023 г. и конкретизирано с молба от 09.06.2023 г., за отмяна на влязлото в сила на 20.02.2023 г. Определение 6896/12.09.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 7882/2022 г., оставено в сила с Определение 1841/20.02.2023 г. по адм. д. 11113/2022 г. на ВАС, с което е върната исковата молба на Стефанов, с която той претендира 2000 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове на общинската администрация за период с начален момент 30.06.2012 г. и е прекратено производството по делото. Наведените от Стефанов основания за отмяна на влязлото в сила определение са по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Във връзка с първото от тях искателят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не е могло да му бъде известно писмо от секретаря на Столична община със сигнатура СОА22-ВК08-9944-(16)/30.05.2023 г., което според Стефанов сочи, че при издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена на В. Шнайдер с родения като В. Стефанов от район Люлин е било предоставено решение на съд в Швейцария, постановил осиновяването му от последващ съпруг на неговата майка. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК се сочи издаване на удостоверения за наследници от район Оборище , Столична община, с които не се зачита чл. 54 от Семейния кодекс. Претендира се отмяна на влязлото в сила определение, издаване на удостоверение за наследниците на С. Стефанов, баща на искателя, отразяващо действителното фактическо състояние, както и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. заедно с разноските за възнаграждение на адв. Францов. Ответниците по искането, Столична община и Район Оборище - Столична община, не ангажират становища по делото. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира, че искането за отмяна на влязлото в сила определение е подадено в рамките на тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, предл. първо от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, но е недопустимо в частта на заявеното основание по чл. 239, т. 4 АПК, по следните съображения: Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, резултат на приключил спор, който характеризира производството по глава 14 АПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт. Отмяна по чл. 239, т. 4 АПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, или, следва да са налице две противоречащи си съдебни решения. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В случая тези предпоставки не са налице, доколкото цитираното основание за отмяна - чл. 239, т. 4 от АПК, се отнася само за съдебните решения, но не и за определенията и разпорежданията. Прекратителни определения в първоинстанционното исково производство са постановените във връзка с недопустимост на производството поради липса или ненадлежно упражняване на правото на иск. Тази категория съдебни актове се характеризира със стабилитет на правните последици - неоттегляемост по смисъла на чл. 253 ГПК. По прекратителните определения, след влизането им в сила, спорът за процесуалната недопустимост на съдебното производство не може да бъде пререшаван. Прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат и друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Последният отново може да заяви с иск същото спорното право. Повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. С провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено предходното определение за прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. По тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила определение в частта на заявеното основание по чл. 239, т. 4 АПК е недопустимо. В частта на заявеното основание по чл. 239, т. 1 АПК, то е допустимо, но неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение на АССГ е върната исковата молба на О. Стефанов, с която се претендира сумата от 2000 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове на общинската администрация за период с начален момент 30.06.2012 г. и е прекратено производството по делото. Първостепенният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба, тъй като не е означил конкретен административен акт, действие/я или бездействие/я на административен орган, вида и размера на вредите, периода на исковата претенция, както и обстоятелството тези действия и бездействия да са при или по повод изпълнение на административна дейност. Сезиран с частна жалба срещу съдебния акт, Върховният административен съд е оставил в сила определението по съображения, че подадената от Стефанов искова молба няма съдържанието по чл. 127, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Макар да е направил някои пояснения с молбата от 5.09.2022 г., ищецът не е посочил ответника по предявения иск, периода, през който е търпял вреди, както и в какво се изразяват неимуществените вреди, които претендира да бъдат обезщетени. Заявените общо от него "болки и страдания" логически не могат да се свържат като произтичащи от това, че не му било издадено удостоверение за наследници с вярно съдържание. О. Стефанов твърди, че получил мълчалив отказ в отговор на искането му за издаване на удостоверение, което посочва вярно всички наследници на покойния му баща, но няма данни приравненото на административен акт непроизнасяне на административен орган в срок да е било отменено и така да се изпълни изискването на чл. 204, ал. 1 АПК за предварителна отмяна на административния акт, причинил сочените от ищеца вреди. Чл. 239, т. 1 от АПК предвижда защита за страната срещу такава неправилност на решението или прекратителното определение, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, тъй като определени факти и обстоятелства не е могло да бъдат установени, поради невъзможността на страната да представи съответните доказателства. Соченото основание за отмяна е обусловено от непълнота на фактическия и доказателствения материал, която се разкрива след влизане в сила на съдебния акт, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новите обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически и доказателствени факти, и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Писмо рег. СОА22-ВК08-9944-(16)/30.05.2023 г. на секретаря на Столична община и Писмо изх. Към РЛН23-УГ01-9972