Решение № 4349 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2013 г.

Решение № 4349 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 4272/27.06.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 823 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 2251200275/10.09.2012 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, установяващ в тежест на "Билборд" АД задължения за данък върху добавената стойност на основание чл. 177 от ЗДДС в размер на 81 675.82 лв. и лихви за забава в размер на 8 520.35 лв. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява се несъгласие с фактическите установявания на съда. Обосновава се осъществяването на предпоставките за отговорността по чл. 177 от ЗДДС на "Билборд" АД. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Билборд" АД отрича основателността на жалбата. Заявява претенция за деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Билборд" АД задължения за данък върху добавената стойност на основание чл. 177 от ЗДДС в размер на 81 675.82 лв. и за закъснителна лихва в размер на 8 520.35 лв. Според органите по приходите ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер 81 675.82 лева в данъчен период м. 07.2011 г. по фактура № 76/27.07.2011 г., издадена от "Импекс БГ" ООД с предмет на доставката продажба на недвижим имот. За същия данъчен период с РА № 2101202649/31.05.2012 г. на доставчика "Импекс БГ" ООД са определени задължения за ДДС в размер 85 160 лева и лихви за забава в размер на 6 482.81 лева заради отречено право на приспадане на данъчен кредит по доставки на "Роял 2000" ЕООД, като тези задължения не са погасени. Прието е, че данъкът по фактурата, по която "Билборд" АД е ползвало данъчно предимство, не е внесен, като ДЗЛ е имало знание, че данъкът няма да бъде внесен, доколкото едно и също физическо лице Калин Василев Генчев е съдружник в дружеството доставчик и чл. на съвета на директорите на дружеството получател и едно и също дружество осъществява счетоводното обслужване на двамата търговци. Отменителното съдебно решение е мотивирано с изводи за липса на връзка между източника на установеното с РА задължение на доставчика и упражненото от жалбоподателя право на приспадане и обстоятелството, че установяващия задължението на доставчика акт не е влязъл в сила. Отречено е знанието на ревизираното лице за бъдещото невнасяне на начисления данък да се установява от свързаността на доставчика и получателя и воденето на счетоводството им от една счетоводна организация. Изключени са предпоставките за презюмирано знание по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. С позоваване на заключението на ССЕ е прието, че е започнало внасянето на задължението от доставчика - плащане в размер 500 лева на 08.04.2013 г. Решението е правилно. Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС в гл. ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Цели се предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и съществува пряка или косвена връзка между правото на приспадане и дължими, но невнесен данък с натоварване и на други лица със задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, е, че отговорността са носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. При условията на чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗДДС отговорност носи и предходния доставчик на задължения за данъка доставчик. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя и субективен елемент - познанието у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен /чл. 177, ал. 2 от ЗДДС/. Доказването на съществуващото познание следва да се осъществи по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК /т. е. с ревизия/. Чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби е за приходната администрация. Страните не спорят за това, че прекият доставчик на "Билборд" АД е начислил данъка, като е издал данъчна фактура, която е включил в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния данъчен период и цялата сума по фактурата е платено от получателя по банков път. Безспорно е и упражненото право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура от "Билборд" АД. Противоречащо на материалния закон е търсенето от съда на тъждество между доставката, по която данъкът не е внесен и предходна доставка, като условие за приложимостта на института на отговорността за злоупотреби с ДДС. Тази отговорност се поражда при съществуващо у доставчика задължение за внасяне на ДДС, което възниква за конкретния данъчен период при превишение на начисления данък над данъчния кредит /вж. чл. 88, ал. 2 и чл. 89, ал. 1 от ЗДДС/. Затова и при отричането в издадения РА с адресат доставчика на правото му на данъчен кредит за д. п. м. 07.2011 г. последицата е корекция на резултата за периода и възникване на задължение за внасяне или увеличаване на декларирания размер на данъка. Отговорността на получателя е до размера на невнесения данък и не повече от ползвания данъчен кредит. В случая размерът на данъка за внасяне по РА на доставчика е по-голям от ползваното от получателя данъчно предимство и затова отговорността на последния е ангажирана за внасяне на данък съответстващ на пълния размер на данъчния кредит. Стабилизирането на РА, установяващ задължението на доставчика за внасяне на данъка, не е условие за осъществяване на отговорността на получателя за злоупотреби. В съответствие с разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ДОПК обжалването на акта не спира изпълнението му. Изпълняемостта следва и от правилото на чл. 127 от ДОПК. Т. е. задължение за внасяне при корекция на резултата за данъчния период съществува и без определящия задължението РА да е влязъл в сила. В контекста на горното обективните елементи от фактическия състав на отговорността са осъществени. Частичното плащане от доставчика на сумата 500 лева не влияе върху предпоставките на отговорността за злоупотреби, а върху размера на задължението на получателя. Споделими са изводите на административния съд за недоказаност на субективния елемент от състава на отговорността по чл. 177 от ЗДДС. Не се твърдят и не се установяват предпоставките на презумпцията за знание по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Свързаността по § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК между дружествата доставчик и получател не сочи на знание за това, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Всъщност за знание у социалните дадености - юридически лица може да са говори само условно, тъй като познавателната дейност е присъща на физическите лица и свързва с наличието на интелект. За юридическите лица тази познавателна дейност следва да се установи за персоналния им субстрат и то за лицата, които образуват и изявяват волята им. В случая свързаността между доставчика и получателя е чрез физическо лице, участващо в органите за управление - общото събрание на дружеството с ограничена отговорност и съвета на директорите на акционерното дружество, без да представлява нито едно от двете. Обосноваването с възможни представи у лице, което не представлява юридическото лице получател за неизпълнението на публичното задължение на доставчика, на отговорността по чл. 177 от ЗДДС разширява несъразмерно на целта на закона обхвата й. Дори да не се приеме тази теза за субектите на познанието, следва да се има предвид, че знанието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е за бъдещо събитие - че данъкът няма да бъде внесен. Това знание е несъвместимо с факта на плащането на пълната стойност по фактурата. Дори с характер на индиция за знание по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС не е фактът на получаване на счетоводни услуги на доставчика и получателя от един и същ субект. Горното мотивира ВАС да остави в сила решението на АССГ. При този изход на спора на касатора се дължат съдебни разноски в размер 3 000 лева.