Определение № 21 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3023/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ответника Столична община и от ищеца П. С. А. срещу решение № 1056/20г., постановено по в.гр.д. 6029/19г. на Софийски апелативен съд в частта, с коато е осъдена Столична община да плати на П. А. сумата от 25000лв. На основание чл. 49 ЗЗД, заедно със законната лихва от 04.06.2013г. до окончателното плащане. За да уважи иска по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 04.06.2013г. е било причинено на ищеца увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на двата крака, причинено от необезопасен паметник, собственост на Столична община. Възстановяването продължило 1 година, като включвало 4 операции за наместване на счупените кости, обездвижване за три месеца и гипсова имобилизация. Създало пречки за посещаване на училище и контакт със съучениците. Към 08.06.2015г. е било констатирано пълно възстановяване на ищеца с ограничен обем на движенията на лявата колянна става. Въз основа на броя, вида и тежестта на телесните увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца (12 години), допълнителните негативни психични изживявания (необходимост от чужда помощ), последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещето му здравословно състояние, обществено- икономическите условия в страната, съдът е определел обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., който е намален наполовина заради процента съпричиняване, относно който не съществувал спор пред въззивната инстанция. В касационната жалба на СО е изразено становище, че размерът на обезщетението не е справедлив и се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: Допустимо ли е присъждане на завишено обезщетение? При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва ли да се вземат предвид периода през който са търпени неимуществени вреди, какви са болките и страданията, свидетелските показания и представените доказателства? В касационната жалба на П. А. е изразено становище, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, тъй като не взел предвид съдебно- психологическата експертиза по делото за претърпените от ищеца допълнителни емоционални страдания. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса- Какви са критериите и обстоятелствата въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане? Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно, защото съдът се е съобразил с практиката на ВКС (решение №164/16г. на ІV ГО, приложено към жалбата). Видно е от мотивите към решението, че съдът е взел предвид както периода на лечението и на възстановяването, но така също и допълнителните емоционални страдания на ищеца, свързани с невъзможността му да посещава училище. Чрез позоваване на правилото на чл. 272 ГПК, съдът е обсъдил всички доказателства по делото както поотделно, но така и в съвкупност и е направил самостоятелни фактически и правни изводи по спорните въпроси в производството между страните. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО