Определение № 24 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на А. А. А. чрез пълномощника му адв. Н. Н., за допълване на постановеното по настоящото дело № 1826/2010г. решение № 295 от 05.10.2011г. в частта му за разноските. Частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на иска на ищеца се присъждат заплатените от него разноски по производството и възнаграждение за адвокат. В случая ищецът – молител не е направил разноски по производството поради освобождаването му от такива съгласно чл. 359 КТ. В първоинстанционното производство /л. 6/ е представен договор за правна помощ с адв. Н. Н., в който е отразено уговорено възнаграждение 740 лв., за което липсва отбелязване да е заплатено. От представения на л. 16 от въззивното дело на Габровския окръжен съд договор за правна помощ се установява, че между молителя и неговия пълномощник е постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение от 550 лв., от които към този момент са внесени 300 лв., а за останалите 250 лв. е уговорен срок за плащането им. При тези данни правилно ВКС е присъдил само заплатените от ищеца разноски по делото в размер на 300 лв. За останалите договорени суми за адвокатско възнаграждение липсват данни да са заплатени, поради което не следва да се присъждат. Изложеното мотивира ВКС да остави молбата без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение