Определение № 10091 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Манева, чрез адв. А. Павлов, срещу решение № 560 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1012/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Манева против решение № 155–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик (ОИК), в частта, с която е отказано да бъде регистрирана като кандидат за общински съветник в изборите за общински съветници и кметове в община Пазарджик на 29.10.2023 г., потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че С. Манева има адресна регистрация и по постоянен, и по настоящ адрес на територията на Република България към дата шест месеца преди провеждане на изборите, като двата адреса съвпадат, с оглед на което отговаря на изискванията на чл. 397, ал. 1 във връзка с § 1, т. 5 ДР на ИК. Иска се отмяна на решението. Ответните страни - Общинска избирателна комисия Пазарджик и ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, не изразяват становище по жалбата. При извършената служебна преценка за допустимост на жалбата, настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че депозираната касационна жалба срещу решението на Административен съд Пазарджик е недопустима, поради следното: С оспореното решение на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на С. Манева против решение № 155–МИ от 26.09.2023 г. по протокол № 7-МИ от 26.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик в частта, с която е отказано да бъде регистрирана като кандидат за общински съветник в изборите за общински съветници и кметове в община Пазарджик на 29.10.2023 г., като решението на ОИК е потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на Централната избирателна комисия. Решаващият съдебен състав е установил от фактическа страна, че в Общинска избирателна комисия Пазарджик е постъпило последващо предложение (Приложение № 52-МИ от изборните книжа) вх. № 20-ОС от 26.09.2023 г. от С. Панчев, чрез Й. Пеев, за регистрация на кандидатската листа на ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ за кандидати за общински съветници в община Пазарджик в изборите на 29 октомври 2023 г., като партията е регистрирана за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. съгласно решение № 2287-МИ от 08.09.2023 г. на ЦИК и решение № 75-МИ от 18.09.2023 г. на ОИК Пазарджик. При направена проверка ОИК е констатирала, че кандидатът за общински съветник С. Манева няма настоящ адрес на територията на Република България, поради което и съобразно чл. 414 ИК и решение № 2460-МИ от 18.09.2023г. на ЦИК, предвиждащи, че всеки кандидат трябва да има регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, като поне един от тях е на територията на съответната община или кметство към 28.04.2023 г., е прието решение № 155–МИ от 26.09.2023 г. по Протокол № 7-МИ от 26.09.2023г. на Общинска избирателна комисия Пазарджик, с което е отказано да бъде регистрирана С. Манева, като кандидат за общински съветник в изборите за общински съветници и кметове в община Пазарджик на 29.10.2023г. Решението на ОИК е потвърдено с решение № 2610-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК на осн. чл. 57, ал. 1, т. 26а вр. чл. 88, ал. 1 от ИК по арг. от чл. 397, ал. 1 и §1, т. 5 от ДР на ИК. В хода на съдебното производство са представени заверено копие от Трудова книжка на жалбоподателката и справка за нейната регистрация от община Пазарджик, удостоверяваща регистриран постоянен адрес в [населено място], община Пазарджик, и регистриран настоящ адрес – Великобритания от 10.04.2007 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна решаващият съд е приел жалбата за неоснователна, доколкото не са спазени изискванията на чл. 397, ал. 1 и 2 ИК и §1, т. 5 от ДР на ИК. Направен е извод, че кандидатът за общински съветник Манева не отговаря на изискването на чл. 397 ИК да е живяла най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място, доколкото в случая не е проявена нито една от хипотезите, предвидени в §1, т. 5 от ДР на ИК. Съдът е приел, че в последната разпоредба ясно е указан начина, по който се установява изискването за уседналост спрямо кандидатите за кметове и общински съветници, като осъществяването на трудова дейност в страната не установява това изискване. При тези данни настоящият състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че жалбата на С. Манева срещу решение 560/13.10.2023 г. по адм. д. № 1012/2023 г. на Административен съд Пазарджик е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване - осн. по чл. 215, т. 4 АПК вр. чл. 88, ал. 2 ИК. Върховният административен съд е сезиран с касационна жалба срещу съдебен акт, постановен в производство по реда на чл. 88, ал. 1 ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ИК решенията на общинската избирателна комисия може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение. Решението на общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, подлежи на обжалване по реда на чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната общинска избирателна комисия. В останалите случаи решението на Централната избирателна комисия се обжалва пред Върховния административен съд. В хипотезата, в която е постановено оспорваното съдебно решение, съдът се е произнесъл след проведено контролно производство пред горестоящия административен орган. Приложимата в случая разпоредба не предвижда възможност за касационно обжалване на решението на административния съд. Недопустимо е оспорване на решението на съда и в хипотезата на чл. 58, ал. 4 ИК . Тази разпоредба е приложима при обжалването на актове на ЦИК извън случаите по чл. 58, ал. 1 ИК, за които е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния административен съд. Прилагането по аналогия на този процесуален ред е недопустимо, тъй като производството по чл. 88, ал. 1 ИК е контролно по своя характер след произнасяне на горестоящ административен орган. Този извод се налага с оглед на историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ИК. Първоначалната редакция на чл. 88 ИК (ДВ, 19 от 2104 г., в сила от 5.03.2014 г.) е предвиждала „