Определение № 355 от 19.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 333/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на П. Д. П. ЕГН:********** срещу определение № 2* от 19.11.2009г. по ч. т.дело №1409/2009г. на Варненски окръжен съд, с което се оставя без уважение частната жалба на същия срещу разпореждане от 29.09.2009 г. по ч.гр. дело № 9132/2009г. на ВРС,ХХХІ с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. А. ЕГН: **********. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се оставя без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждане на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Б. А., въззивният съд е приел, че спрямо този ответник не са налице предпоставките на чл.410 ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ал.1 от ГПК, доколкото в заявлението липсва посочен адрес на лицето. Спрямо издателят и другия авалист по записа на заповед, представен като основание по чл.417 от т.9 от ГПК молбата на заявителя-касатор е уважена. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да уважи молбата на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу ответника-авалист при положение, че в заявлението не е посочен адрес на същия. Доводът на касатора, че по този въпрос има противоречива практика не се установява по делото, доколкото нито се сочат съответните съдебни решения на съдилищата, нито се прилагат копия от тях. Съгласно законовата разпоредба на чл.410 ал.2 ГПК във вр. с чл.127 ал.1 от ГПК задължение на заявителя е да посочи адрес на лицето-ответник по заповедното производство, тъй като в последствие заповедта за изпълнение подлежи на връчване на това лице, съгл. чл.419 ал.1 ГПК и 418 ал.5 ГПК. Не са налице основания да се приеме, че този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата, доколкото от страна на касатора, нито се сочат съответните съдебни решения на съдилищата, нито се прилагат копия от тях. В ТР №1 от 19.02.2010 ОСГТК на ВКС приема, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика - влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение