Определение № 4624 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Костенарова от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. К. Димитров, против определение № 1306 от 07.02.2024 г. постановено от Административен съд - Варна, ХХІV състав, по адм. дело № 1665/2023г. Частната жалбоподателка оспорва извода на първостепенния съд за недопустимост на обжалването на определение, с което е оставено без уважение искането на оспорващата по 7 поставени от нея въпроси към допусната от съда съдебно- счетоводна експертиза/ССЕ/. Изразява становище, че съдът неправилно е допуснал само два от формулираните от нея общо 9 въпроса и излага съображения в този смисъл. Претендира отмяна на обжалваното определение и релевира искане за допълване на назначената ССЕ с всички поставени от жалбоподателката въпроси. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на В. Костенарова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, предвиден в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частвата жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 1306 от 07.02.2024 г. е оставена без разглеждане частната жалба на В. Костенарова от гр. Варна срещу определение № 3656 от 21.12.2023г. по адм. д. № 1665/2023г., в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката в допуснатата ССЕ да бъдат поставени въпроси за изчисляване размера на приходите на търговеца за периода след 2018г., както и наблюдавали се тенденции към увеличение приходите през годините. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - Варна точно е констатирал, че частната жалбоподателка претендира отмяна на част от постановено в закрито заседание определение № 3656 от 21.12.2023г., с което съдът се е произнесъл по отношение на доказателствено искане. Правилно е тълкувана и приложена относимата норма на чл. 229, ал. 1 АПК, по силата на която на обжалване подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нанатъшното развитие на производствата и в случаите, предвидени в закона. В конкретната хипотеза оспореното от частната жалбоподателка определение не е в нито една от тези категории, защото законодателят не е регламентирал възможност за обжалване на определенията, които са постановени по допускане и събиране на доказателства. От съществено значение е, че процесното определение не прегражда развитието на първоинстанционното съдебно производство, поради което същото не подлежи на обжалване с частна жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,