Определение № 1502 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1462/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Орбико България“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Е.С. срещу решение №110 от 21.02.2023г., постановено по в.т.д. №965/2022г. по описа на Апелативен съд-София, поправено с решение №392 от 20.06.2023г. по същото дело, с което е потвърдено решение №260411 от 15.06.2022г., постановено по т.д. №2442/2020г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение №260601/28.09.2022г. по същото дело, в частта, с която са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове от „ЦБА“ АД против „Орбико България“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 166 254.24 лева, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016г., ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното плащане; сумата 5 126.58 лева мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода 20.08.2020г.-08.12.2020г., както и сумата 37 809.15 лева, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 24.10.2017г. и сумата 1 165.88 лева мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода 20.08.2020г.-08.12.2020г., ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното плащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Касаторът излага доводи за неправилна правна квалификация на договорите между страните, като оспорва същите да са комисионни и поддържа, че при тълкуване на съдържанието им съгласно чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че са договори за продажба. Намира, че дори договорите да са комисионни, не е доказано отчитането и връщането на непродадените билети, т.нар. отчетна сделка, респ. счита, че са незаконосъобразни изводите на съда за основателност на претенциите на ищеца за връщане на цената на непродадените билети. Като необосновани се оспорват и мотивите относно стойността на наличните непродадени билети, като касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел като доказателство счетоводни записвания в нарушение на чл.182 ГПК. С допълнение към касационната жалба навежда доводи и за неправилно приложение на чл.99, ал.4 ЗЗД. Намира, че няма доказателства за съобщаване от цедента на длъжника на процесната цесия, по силата на която „ЦБА“ АД придобива вземанията, произтичащи от договора за разпространение на билети от „Националната лотария“ между „Орбико България“ ЕООД и „ЦБА Еко Маркет“ ООД. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. По приложението на чл.20 ЗЗД и в частност по въпроса- При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, длъжен ли е съдът за извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии?; 2. Може ли да се квалифицира като комисионен този договор, по силата на който „комисионерът“ е длъжен да плати на „комитента“ цената на предадените му ценни книги /лотарийни билети/ или в такъв случай договорът следва да квалифицира като продажба или друг вид ненаименован договор?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №133/15.03.2021г., гр.д. №3595/2019г., ІІІ г.о., решение №271/19.04.2019г., гр.д. №4275/2017г., ІV г.о. и решение №74/09.07.2019г., т.д. №1698/2018г., ІІ т.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на втория въпрос счита, че е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Сочи противоречие на въззивното решение с практика на ВКС- решение №96 от 17.04.2018г., гр.д. №3049/2017г., ІV г.о., но не формулира конкретен правен въпрос, а излага оплаквания за неправилност на изводите на съда относно съобщаването на договора за цесия на длъжника. Навежда доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „ЦБА“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца претендираните суми, представляващи заплатената номинална стойност на налични непродадени билети по договори за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016г. и 24.10.2017г., първият сключен между „ЦБА“ АД и „Орбико България“ ЕООД, а вторият- между „ЦБА Еко Маркет“ ООД и „Орбико България“ ЕООД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочените периоди, въззивният съд приема, че ищецът, респективно праводателят му на основание договор за цесия „ЦБА Еко Маркет“ ООД, в качеството на комисионери по процесните комисионни договори, са заплатили номиналната стойност на билетите при предаването им от ответника-комитент, а след прекратяване на договорите по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД за тях е възникнало правото да търсят обратно престираното, като дадено на отпаднало основание. Решаващият съдебен състав, след анализ на разпоредбите в процесните договори, съгласно които ответникът се задължава да доставя на ищеца, респ. неговия праводател билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, а те от своя страна се задължават да ги приемат за разпространение и да платят тяхната номинална стойност, при условията на чл.7 /до 28 календарни дни от тяхното получаване/, като имат право на комисионно възнаграждение в конкретно определен размер /7% от номиналната стойност на доставените и платени по реда на договора лотарийни билети/, за което издават фактура в първата работна седмица за получените пред предходния месец билети, намира, че както граматическото, така и логическото тълкуване на договорните клаузи предпоставят еднозначен извод, че двата договора по правния си характер са комисионни договори по смисъла на чл.348 ТЗ - чл.360 ТЗ. За да стигне до този извод, съдът съобразява и разпоредбата на чл.6, ал.1 от договорите, предвиждаща, че предвид особения характер на билетите, като ценна книга, подлежащи на контрол и поставени под особен режим, „ЦБА“ АД и „ЦБА Еко Маркет“ ООД са длъжни да водят отчетност и документация на дейността си по договорите при стриктно спазване на неговите изисквания, като при поискване да предоставят на ответното дружество необходимата му информация; на чл.4, съгласно който ответникът се задължава да възстановява на своите съконтрахенти сумите по изплатените от тях печалби /за билетите/, съобразно действащата си политика, на чл.5, регламентиращ, че ищецът, респ. неговия праводател имат право да изплащат печалби до 100 лева, с изключение на случаите на съмнение за невалидни билети, като в останалите случаи е предвидено да указват на участниците реда, по който могат да получат печалбите си, вкл. да указват на участниците, закупили лотарийни билети, ако имат рекламации да ги отправят до „Ню Геймс“ ООД, притежаващо лиценз за тази лотарийна игра /чл.6, ал.2/.Апелативният състав намира, че обсъдените договорни разпоредби сочат, че страните са били обвързани от двустранен и възмезден договор, по силата на който ищецът, респ. неговия праводател по договора за цесия са приели да разпространяват доставените им от ответното дружество лотарийни билети, т.е. да сключват от свое име, но за сметка на доверителя /комитента „Орбико България“/ последващи сделки за покупко-продажба на посочените билети с трети лица /изпълнителни сделки/, срещу насрещно задължение на възложителя- комитент да им заплаща комисионна за тази дейност. Съдът съобразява, че предметът на изпълнителната сделка е прехвърлянето на собствеността върху билет за моментна лотарийна игра по смисъла на чл.59 Закона за хазарта /ЗХ/, представляващ ценна книга /чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /приета с ПМС №289 от 30.11.1994г., обн., ДВ, бр.101 от 9.12.1994г., последно бр.60 от 29.07.2022г., в сила от 01.09.2022г./, в която не се отбелязва името на титуляра, т.е. ценна книга на приносител. Тези ценни книги са особен вид движими вещи - от една страна по отношение на тях могат да възникват субективни права, а от друга - материализират самото субективно право на вземане, а предявяването им на задълженото лице е абсолютно и безусловно изискване за упражняване правата, произтичащи от ценната книга. Съдебният състав счита, че предварителното плащане на стойността на билетите /номиналната им стойност/ от комисионера на комитента се дължи на особения им характер на ценни книги на приносител и не може да обоснове извод, че договорите са за покупко-продажба. Въззивният съд приема, че с изменението на Закона за хазарта /ДВ бр.14/18.02.2020г./, считано от деня на влизане на закона в сила, лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, както и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се прекратяват и съответните удостоверения по чл.34 се обезсилват. Съгласно §9, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗХ се преустановява разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал.1 от организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор". Съгласно ал.4 издадените за игрите по ал.1 билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, следва да се унищожат до 31 декември 2020г. по реда на чл.50, ал.3, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от Държавната комисия по хазарта. Според решаващия състав с промените в закона, регулиращ правоотношенията по повод организиране на хазартните игри, каквато безспорно е и „Национална лотария“, билетите за нея са извадени от гражданския оборот, поради което е настъпила правна невъзможност по смисъла на чл.81 ЗЗД за комисионерите да ги разпространяват. Тази обективна невъзможност да изпълнят задълженията си, е довела до прекратяването на процесните договори по право по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД занапред. Съдът намира, че комисионерите са престирали сумите за заплащане номиналната стойност на билетите при предаването им от комитента, поради което имат право да търсят обратно престираното, като дадено на отпаднало основание. Апелативният състав счита, че е неоснователно възражението на ответника, че не дължи възстановяване на суми по договора, тъй като непродадените билети не се му били предадени обратно. Аргументира се с разпоредбата на §9, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗХ, предвиждаща, че талоните или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, е следвало да се унищожат до 31 декември 2020г. по реда на чл.50, ал.3, т.е. от издателите им, в присъствието на длъжностни лица, определени със заповед на изп.директор на НАП, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от Държавната комисия по хазарта. Намира, че това императивно законово изискване за унищожаване не билетите от трета за спора страна в присъствие на съответни длъжностни лица, в рамките на конкретно определен преклузивен срок, води до извод за наличие на хипотезата на чл.89, ал.1 ЗЗД и по отношение на отчетните сделки за предаване на заплатените, но неразпространени билети обратно от комисионера на комитента. Решаващият съдебен състав намира, че исковите претенции са доказани по размер с оглед заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, като приема за неоснователно възражението на ответника, че липсвали доказателства счетоводството на ищеца да е водено редовно. Излага мотиви, че вещото лице е отговорило положително на поставените въпроси относно редовността на воденото счетоводство и при двете страни по делото и в тази част заключението не е било оспорено. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора първи въпрос отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд относно вида на процесните договори, респективно правата и задълженията на страните и последиците от прекратяването на договорната връзка. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По въпросите за предпоставките за тълкуване на договорите и критериите по чл.20 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС - цитираните от касатора актове, както и множество други, вкл. решение №75/20.06.2016г., т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение №115/01.11.2010г., т.д.№939/2009г., І т.о.; решение №546/23.07.2010г., гр.д.№856/2009г., ІV г.о.; решение №157/30.10.2012г., т.д.№696/2011г., ІІ т.о. и др. ВКС приема, че при неяснота, съмнение или двусмисленост, при спор на страните относно съдържанието на договорна клауза, съдът следва да установи действителната воля на съконтрахентите чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл.20 ЗЗД. Решаващият съдебен състав не следва да подменя волята на страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно и във връзка една с друга, в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. В множество свои актове ВКС разяснява, че при разкриване на действителната воля на договарящите следва да се изследват и фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения. В случая решаващият съдебен състав е изяснил предмета на процесните договори, като е тълкувал клаузите им поотделно и във връзка една с друга, съобразил е и правната характеристика на движимите вещи, които ищецът и неговия праводател са се съгласили да разпространяват- лотарийни билети, представляващи ценни книги на приносител, съобразена и от страните в клаузите на чл.4, чл.5 и чл.6 от договорите, както и обстоятелствата, взети предвид от страните при сключване на договора, вкл. че ответното дружество има правото да разпространява билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, която се регулира от Закона за хазарта. Не съответства на мотивите на въззивния съд твърдението на касатора, че в решението има само изолирана интерпретация на отделни клаузи. Несъгласието с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост на решението, което не подлежи на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Вторият въпрос не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е твърде хипотетичен и не може да му бъде даден еднозначен отговор. Самият въпрос съдържа твърдението, че по силата на договора „комисионерът“ е длъжен да плати на „комитента“ цената на предадените му ценни книги/лотарийни билети/“, но дали един договор е за продажба или комисионен зависи от конкретните клаузи, регламентиращи предмета на договора, правата и задълженията на страните. По отношение на този въпрос не е налице и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са изложени доводи относно значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на твърдяното противоречие на въззивното решение с практика на ВКС- решение №96 от 17.04.2018г., гр.д. №3049/2017г., ІV г.о., касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а единствено излага оплаквания за неправилност на изводите на съда относно съобщаването на договора за цесия на длъжника. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1–т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответника разноските за касационното производство в размер на 8 400 лева - адв.възнаграждение с ДДС. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд