Решение № 9095 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2017 г.

Решение № 9095 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подаден касационен протест срещу решение № 1211 от 30.06.2017 г. по адм. дело № 428/2017 г. по описа на описа на Административния съд - Бургас, в частта с който е отхвърлен протеста по отношение разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 17, ал. 1-5 от приетата от общинския съвет Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Камено. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в тази му част. Счита се, че разпоредбата на чл. 17 от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като регламентира отдаването под наем на имоти или части от тях, които са частна общинска собственост, а новата законова уредба ЗПУО в чл. 302 до чл. 305 предвижда отдаване под наем за тези цели имоти, които са публична общинска собственост. Поддържа се още, че в ЗПУО е въведен специален ред за отдаване под наем, на държавните и общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие на имоти които следва да са публична държавна собственост. В протеста се поддържа, че решението е неправилно и в частта относно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 тъй като с нея се въвеждат по-големи ограничения от предвидените в закона, което е недопустимо. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. С определение № 2091 от 21.09.2017 г. по същото дело Административният съд-Бургас се е произнесъл по реда на чл. 248 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК относно разноските, като е осъдил ОбС - Камено да заплати на ОП - Бургас разноски в размер на 20 лева.. Прокурорът от Окръжната прокуратура-Бургас, подател на протеста пред административния съд, не е взел становище по касационния протест. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че протеста е частично основателен: По отношение на отхвърлителната част на решението относно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата. Разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от ЗНА, регламентират компетентността на общинските съвети да издават подзаконови нормативни актове, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения от местно значение. В случая, нормативния акт от по-висока степен, който регламентира обществените отношения по разпореждането и управлението на имоти и вещи общинска собственост е Закона за общинската собственост(ЗОС). По силата на чл. 14, ал. 7 от този закон, свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем до 10 години. Приетата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Наредбата предвижда, че този срок не може да бъде по-дълъг от 5 години. За да отхвърли протеста в тази му част Административният съд е приел, че разпоредбите на наредбата са приети като част от подзаконов нормативен акт, от компетентен орган на местното самоуправление, в рамките на предоставените му правомощия, с необходимия кворум и мнозинство. Административният съд е констатирал, че оспорената подзаконова разпоредба не противоречи на разпоредбите на Закона за общинската собственост. С нормата на чл. 19, ал. 2 от наредбата с решение на ОбС могат да бъдат отдавани под наем свободни нежилищни помещения-частна общинска собственост, без търг или конкурс, за образователни и социални дейности задоволяване на съответните нужди на населението, на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в полза в обществена полза. По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими терени за временно ползване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на оБекти техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности. въз основа на решението на ОбС се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него лице. С нормата на чл. 19, ал. 4 от наредбата Общинският съвет-Камено е въвел ограничение на срока за отдаване под наем на имоти по ал. 2, до 5 години. Съдът е приел, че действително разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗОбС, макар да предвижда че, свободни нежилищни имоти могат да се отдават под наем за срок не по-дълъг от 10 години, въвеждането на по-кратък не противоречи на ЗОБС, тъй като всеки ОбС, като орган на местно самоуправление на територията на общината решава самостоятелно въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност. Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд в частта с която е отхвърлен протестът по отношение на чл. 19, ал. 4 от Наредбата не съответства на материалния закон. Не се споделят изложените мотивите, че с определянето на по-кратък срок за отдаване под наем от законовия такъв, не е налице противоречие между наредбата и закона. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. При положение, че по-високият по степен нормативен акт, какъвто е Законът за общинската собственост, допуска отдаването под наем на имоти, публична и частна общинска собственост, за срок до 10 години, Общинският съвет- Камено не може да ограничава този срок до 5 години. Във всеки отделен случай на отдаване под наем на имот, публична общинска собственост, общинският съвет може да вземе решение и да предостави имота за ползване за срок, по-кратък от максималния срок от 10 години, но не може да създаде нормативна уредба, която не е съобразена с тази на закона. С оглед на изложеното Върховния административен съд, приема че в тази му част касационния протест е основателен и следва да се уважи, като се отмени решението в тази му част. По отношение на отхвърлителната част на решението за разпоредбите на чл. 17, ал. 1 - 5 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Камено. Оспорен е целият чл. 17 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Камено, който е със следното съдържание: "Чл. 17.