Определение № 336 от 18.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2637/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 13190 от 3.VІІ.2019 г. на Я. И. И. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 216 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 9.V.2019 г., постановено по гр. дело № 4932/2018 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение по неговия пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответното „Бул Инс” АД: за отхвърляне на същия за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение от 5 000 лв. за понесени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 17.ХІІ.2015 г. и до пълния предявен размер на тази претенция от 21 000 лв. Оплакванията на касатора Я. И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната му част в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и 52 ЗЗД/, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен прекият му иск срещу застрахователя за неимуществени вреди от процесното ПТП поне до размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), т.е. с допълнително присъждане на още 7 000 лв. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й Я. И. обосновава приложно поле на касационния контрол с както с твърдението си за „явна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /подразбирайки под това основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и при наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановката по т. 11 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., така и в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните три правни въпроса: 1./ „Дали при определяне от съда на размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по предявен от увреденото лице пряк иск срещу застраховател, установеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост изисква съответствие на този размер с установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди?”; 2./ „Какви са предпоставките за съпричиняването на вредата от страна на пострадалия в хипотезата на увреден пътник без поставен предпазен колан, както и следва ли съдът да прецени наличието на връзка между приетото нарушение на правилата за движение и получените увреждания?”; 3./ „Какви са критериите при определяне на конкретната степен на съпричиняване от страна на пострадалия и следва ли при преценката доколко поведението му е допринесло за увреждането, съдът да го съпоставя с противоправното поведение на водача в хипотезата на увреден пътник без поставен предпазен колан?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс” АД-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че „ако следва да се спази закона стриктно, то искът не е следвало да бъде уважен в такава висока стойност - предвид състоянието на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Я. И. И. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да отхвърли прекия иск на настоящия касатор срещу застрахователя в частта му за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева, съставът на САС е приел, че по делото е налице съпричиняване на вредоносния резултат при паритетен каузален принос на прекия делинквент с този на Я. И., доколкото като пътник на предната седалка в лекия автомобил на своя брат той е пренебрегнал нормативното си задължение по чл. 137 а ЗдвП да използва обезопасителен колан, с което това превозно средство е било оборудвано, чието предназначение е да се намали риска от увреждане чрез ограничаване подвижността на тялото в случаите на сблъскване. Отчетени са били и обстоятелствата, че спрямо ищеца не е предприемана оперативна интервенция, той не е имал болничен престой, а и възстановителният му период е бил с кратка продължителност от около 3-4 седмици, през който той е имал болки в областта на носа и на гръдния кош при извършване на дихателни движения. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, на не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се отнасят изцяло до правилността на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част, респ. до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК/ за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 1 на същия законов текст. В заключение, в атакуваната от касатора Я. И. негова отхвърлителна част въззивното решение не е и „очевидна неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (до степен при която относим към разрешаване на случая закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (съставът на САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение