Определение № 619 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2023 г.

Производството е образувано по " искане за допълнително произнасяне по чл.250 ГПК" от Х. Иванов, подадено чрез процесуален представител - адв. Иванов с вх.№ 17532/08.12.23г. във Върховния административен съд. В искането се твърди, че съдебният състав на Върховния административен съд, постановил определението по адм.д.№ 8711/23г., с което касационната жалба на Иванов е изпратена за разглеждане от АССГ, е пропуснал да забележи, че АССГ се бил отвел вече от разглеждане на делото, поради което не може да бъде съд по делото и трябва да се определи друг съд. Предлага като такъв да бъде определен Административния съд – Пловдив, като най-близкият съд до адреса на ищеца. Твърди се, че ищецът е трудно подвижен, а до гр. Пловдив има удобни влакове, които минават през гр.Пирдоп, където е адресът на ищеца. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав с оглед твърдените в искането обстоятелства, преценява, че то по същността си е искане по чл.253 ГПК вр.с чл.144 АПК, за изменение на вече постановеното по делото определение, поради допуснат пропуск от постановилия го съд. Искането е неоснователно. С Определение № 12114/07.12.23г., постановено по адм.д.№ 8711/23г. Върховният административен съд е изпратил касационната жалба на Х. Иванов (с вх. № 2703/18.04.23г. в АССО) срещу Решение № 400/04.04.2023г. по адм.д.№ 1282/22г. на АССО за разглеждането й от Административен съд София-град. При невъзможност на компетентният съд да разгледа делото в правомощието на Върховния администативен съд е да определи съда, който да го разгледа, съобразявайки се с изискванията на закона – чл.133, ал.6 АПК, а именно - този съд да е равен по степен и да е съседен. При преценката си Върховният административен съд не е обвързан от искането и желанието на страните по делото, поради което, ако такова е изразено, но не е удоволетворено, това не води до неправилност на постановеното определение. С постановеното вече Определение № 12114/07.12.2023г. по адм.д.№ 8711/23г. на ВАС, Трето отделение, съдът е спазил закона, изпращайки делото на АССГ като равен по степен, съседен съд на АССО. Твърдението на Иванов в искането му за допълнително произнасяне, а именно, че ВАС е пропуснал да забележи, че преди това, от делото се е отвел АССГ, налага в настоящото определение да се посочат обстоятелства, които не са посочени в Определение № 12114/07.12.2023г. по адм.д.№ 8711/23г. на ВАС, Трето отделение. За не всички съдии от АССГ (съобразно списъчния състав на АССГ към момента на постановяване на определението от ВАС, чието изменение се иска) има определения за отводи по адм.д. № 340/21 година по описа на АССГ. По посоченото дело не са налице определения за отводи от съдиите - Д. Андреев, Е. Райковска, Е. Попова, И. Стефанова, В. Кабурова, М. Стоева. Въпреки наличните определения по адм. д.№ 340/21г. по описа на АССГ за съдиите – К. Аспарухова, В. Колева, М. Сукнарова, С. Димитрова, не може да се приеме, че те са се отвели от разглеждане на делото, тъй като от определенията, с които това е направено е видно разминаване в името на съдията, постановил съответното определение и името на отведения съдия. Съгласно чл.22, ал.2 ГПК, съдията се отвежда сам. Видно от Определение № 7135/27.09.2021г. по адм. д.№ 340/21г. ( лист 54 от делото) съдия К. Серафимова отвежда съдия К. Аспарухова. С Определение № 7395/05.10.2021г. по адм.д.№ 340/21г. (лист 58) съдия Б. Бороджиева отвежда съдия В. Колева. С Определение от 14.01.2022г. по адм.д.№ 340/21г. съдия В. Русева отвежда съдия С. Димитрова. С Определение № 2124/15.03.22г. по адм.д.№ 340/21г. по описа на АССГ, съдия А. Йорданов отвежда съдия М. Сукнарова. При констатираната разликата в имената, за настоящия съдебен състав не става ясно, чия е изразената воля - на съдията, чието име е в диспозитива или на съдията, чието име е в титулната част на определението. Въз основа на горните констатации, следва, че към момента на постановяване на Определение № 12114/07.12.2023г. на ВАС по адм. д.№ 8711/23г. в АССГ има повече от трима съдии, които няма пречка да сформират съдебен състав, който да разгледа и се произнесе по касационната жалба на Иванов. При тази фактическа установеност, в конкретния случай, именно АССГ отговаря на изискванията на чл.133, ал.6 АПК. От друга страна, на АССГ се изпраща за разглеждане касационно дело, по което към момента на изпращането му, няма отводи на съдиите в този съд. В тази връзка следва да се посочи, че с изключение на отводите на съдиите Д. Руков, В. Цанкова, Н. Николова, Е. Попова, които са участвали при разглеждане на първоинстанционното и първото касационно производство, образувани по исковата молба на Иванов, във определенията за отводите на останалите съдии в АССГ по адм.д.№ 340/21г. е посочено, че не са налице основания за отвод, но за да не възникнат съмнения за безпристрастното решаване на спора, доколкото такива вече са заявени от ищеца, съдиите са счели, че следва да уважат искането му за отвод. Искането, направено от някоя от страните по делото за отвод на съдията в хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не задължава съдията да се отведе, а да прецени основателността на твърденията за неговата безпристрастност. В този смисъл, в конкретния случай не е невъзможно, някои от съдиите, отвели се от разглеждане на исковата молба на Иванов, по която е постановено обжалваното решение, да преосмислят позицията си и да не се отведат от разглеждане на касационната му жалба срещу вече постановеното решение от АССО по исковата молба на Иванов. Не на последно място, следва да се посочи, че по аналогични дела е установена практика, приемаща за целесъобразно, при отводи на всички съдии от съответния съд, председателят на съда да изпълни процедурата по чл.227, ал.3 от Закона за съдебната власт. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав