Определение № 316 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 15.02.2010 г. по гр.д. № 753/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 01.08.2008 г. по гр.д. № 20238/2006, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение за недопускане до работа по чл. 225, ал. 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Е. П. Д., представляван от адв. Д. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по матералноправния въпрос за размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 ГПК, когато в периода на недопускането е установен минимален размер на работната заплата над размера на последното получено брутно трудово възнаграждение по трудовия договор, който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата И. Б. С., представляван от адв. В. Т. от САК я оспорва, като счита, че по повдигнатия правен въпрос няма противоречива практика. Ответникът по жалбата Б., София не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е по 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през процесния период ищецът не е допускан на работа на длъжността, на която е възстановен и обезщетението за незаконно недопускане на работа е в размер на последното получено брутно трудово възнаграждение по трудовия договор. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение