Определение № 9676 от 05.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2154/2024 г.

Производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 9286/13.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 - 2020 г. и искане с вх. № 10823/11.07.2024 г. на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с ЕИК 115010670, със седалище в гр. Пловдив, район "Източен", бул. "6-ти септември" № 250, за изменение на Решение № 7135/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2154/2024 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. С цитирания съдебен акт настоящият състав на Върховния административен съд е отменил Решение № 2277/14.12.2023 г. по адм. дело № 1683/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, и вместо него е постановил друго, с което е отменил Решение от 21.06.2023 г. на ръководителя на УО (РУО) на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор № КС-02-15/02.06.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - ДЗЗД "Елит ВиК Пловдив", на стойност 9 746 895,17 лева без ДДС. Със същото съдебно решение и с оглед изхода на спора Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е осъдено да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Пловдив, разноски в размер на 108 213 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции. За касационното производство са присъдени 39 791,00 от претендираните 79 581,58 лева с ДДС, като в мотивите на съдебния акт са развити обстойни мотиви за намаления размер. За производството пред АС – Пловдив е присъдено адвокатско възнаграждение в целия претендиран размер от 65 022,00 лева с ДДС, доколкото е констатирана липса на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което не позволява на съда да редуцира претенцията с оглед фактическата и правна сложност на делото. Искателят РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. сочи, че с решението съдът е осъдил МОСВ да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Пловдив, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 65 022,00 лева с ДДС за първата инстанция, като неправилно е счел, че липсва възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, а оттам и че няма основание за редуциране на претендирания хонорар. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Пловдив, оспорва искането. Твърди, че действително, в първоинстанционното производство е направено възражение за прекомерност, но то е бланкетно и немотивирано, поради което не може да послужи за извършената от Върховния административен съд редукция. Искателят "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, изразява несъгласие с извода на съда за наличие на основание за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната фаза на съдебното производство. Счита, че макар след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът да не е обвързан от минималните размери на адвокатското възнаграждение, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), това не е пречка предвидените в този акт стойности да служат като ориентир. Сочи, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице тогава, когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка твърди, че обратно на застъпената от РУО в производството пред Върховния административен съд теза и предвид спецификата на материята, сложността на предмета на обществената поръчка и необходимостта от запознаване с пълната документация по възлагането, с оглед свързване на фактите с правните твърдения при осъществяване на защитните действия по обжалване на решението за определяне на финансова корекция, делото се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Според искателя организацията на ефективна съдебна защита налага запознаване с всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми, съдържащи се в юридически актове с различен ранг както от националното законодателство, така и от правото на Европейския съюз (ЕС), а навлизането в областта на проектирането и строителството на мащабни инфраструктурни обекти, каквото се изисква за осъществяването на процесуално представителство, е сложен времеемък процес. В този смисъл намира, че защитата пред касационната инстанция е предполагала значителна подготовка и опит на процесуалния представител. В подкрепа на становището си излага и доводи, свързани със свободата на упражняване на адвокатската професия и необходимостта от адекватна правна защита на интересите на бенефициера. Сочи още, че процесуалният представител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в действителност е проявил значителна процесуална активност в касационното производство и е развил аргументи по същество в проведеното открито съдебно заседание. Извън горното счита, че отмяната на решението за определяне на финансова корекция не следва да рефлектира върху бенефициера и той да носи тежестта на заплатените разноски по делото, а минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. служат като своеобразна спирачка на управляващите органи да определят неоснователни финансови корекции. В обобщение на всичко изложено твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тълкувана в светлината на мотивите, изложени в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., не води до извода за задължение на съда във всички случаи на направено възражение за прекомерност да намалява неговия размер, и доколкото сумата от 79 581,58 лева с ДДС съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, присъждането й, макар да надвишава минималните размери посочени в Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно утежняващо. При така изложените аргументи прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като за касационната инстанция се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер и се остави в сила решението в частта му относно присъдените разноски за първата инстанция. Ответникът - РУО на ОПОС 2014 - 2020, в отговор, депозиран в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането и иска то да бъде отхвърлено. Сочи, че своевременно е направил аргументирано възражение за намаляване на размера на претендираните разноски. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че исканията за изменение на решението в частта за разноските са направени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежни страни, поради което са допустими. По същество, искането на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. е основателно, а това на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Пловдив – неоснователно, по следните съображения: Претенцията на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за редуциране на присъдените за процесуалното представителство пред АС - Пловдив разноски следва да бъде уважена, доколкото пред решаващата съдебна инстанция действително е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция погрешка не е отчела, а правната и фактическа сложност на делото категорично налагат съответна корекция в претендирания размер. Преди всичко и с оглед доводите на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, в тази насока, следва да се посочи, че със своя молба от 23.11.2024 г., приложена на л. 324 от първоинстанционното делото, процесуалният представител на РУО на ОПОС е заявил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, като е изложил конкретни аргументи за липса на фактическа и правна сложност на делото, наличие на формирана до момента значителна по обем съдебна практика по сходни казуси, както и необходимост да се съобрази Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. В този смисъл възражението не е бланкетно, а е мотивирано с конкретни съображения. По същество преценката за размера на дължимото с оглед изхода на спора адвокатско възнагРаждение, предвид тълкуването на СЕС, не е обвързана непременно със стойностите, закрепени в Наредба № 1/2004 г., а следва да бъде направена при съобразяване с принципите на справедливост и обоснованост. Тях съдът може и сам да прецени, без непременно да се ръководи от размерите, дефинирани в Наредбата, още повече че, както е посочил и СЕС, в акта на Висшия адвокатски съвет липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително оразмерените там адвокатски възнаграждения са справедливи и обосновани. Следователно анализът, предопределящ и крайния извод досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се прави във всеки конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитираната Наредба. В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, както изрично е посочил и в мотивите на решението, чието изменение се иска в производството по чл. 248 ГПК, намира, че спорът по законосъобразността на атакуваното пред АС - Пловдив решение за определяне на финансова корекция, не е сложен от фактическа и правна страна. Пред първата инстанция са проведени две открити съдебни заседания, като не е разменяна значителна кореспонденция между страните и фактически почти не са ангажирани доказателства извън административната преписка, послужила за издаването на оспорения индивидуален административен акт. От друга страна, както правилно е посочил ответникът в първоинстанционното производство при мотивиране на възражението си, по аналогични правни спорове е налице формирана непротиворечива практика на Върховния административен съд, което обстоятелство безспорно има отношение към сложността на делото, а оттам и към организирането на правната защита по него. Обратен извод не следва нито от факта, че делото има привръзка с правото на ЕС, нито от този, че касаторът е развил съображения по съществото на спора. Първото действително хипотетично може да съставлява обстоятелство, затрудняващо процесуалния представител, но в случая множеството произнасяния на Върховния административен съд улесняват правоприлагането по поставените въпроси, а в този смисъл и способстват за подготовка на защитата. Второто, от своя страна, не предполага по-интензивна работа на адвоката, т.к. процесуалното представителство само по себе си е нормално да включва и синтезиране на тезата на представляваното лице пред съда. Все пак, доколкото пред първата инстанция е осъществено съдебно дирене и процесуалният представител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, е участвал в него, настоящият състав намира, че разумният размер на обоснованото и справедливо адвокатско възнаграждение се равнява на 50 000 лева, при минимум, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 7, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 53 890,69 лв. без ДДС, с оглед материалния интерес по спора от 1 949 379 лева (20% от 9 746 895 лв., съставляващи разликата между процесната и предходно определената финасова корекция от 5%) Тезата на другия искател – "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, за липса на основание за редукция на присъденото за касационното производство адвокатско възнаграждение, обаче е неоснователна. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящата инстанция е приела, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, съобразен е обемът на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа дейност и даденото в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 тълкуване, поради което претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно е намалено на 39 791,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съдът в настоящия случай. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил съображенията си, каквото е изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. И доколкото съдът се е произнесъл по целия предмет на правния спор и не е допуснал грешка при формирането и изразяването на волята на съдебния състав, нито друг пропуск, не се налага исканото от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив, изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. При постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е извършил дължимата съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка, включително съобразно сочените в решението на СЕС критерии, като е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената от процесуалния представител на ответника по касация юридическа работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Напълно неоснователни са в тази връзка аргументите за фактическа сложност на делото поради необходимостта от оценка на доказателства, които касаят документите по провеждане на процедурата на етапа след подаване на офертите от участниците. В тази връзка следва да се отчете и характерът на касационното производство пред Върховния административен съд, чийто предмет е правилността на оспореното първоинстанционно съдебно решение, а не законосъобразността на административния акт. Необходимостта от оценка на доказателствата, относими към процедурата по възлагане на обществената поръчка, респ. за определяне на финансова корекция, са относими към първоинстанционното съдебно производство, за което на искателя са присъдени съдебни разноски. Неоснователно е и твърдението за правна сложност на делото, доколкото относимата правна уредба на правоотношението в случая се свежда основно до разпоредби от националното законодателство, по приложението на които е формирана значима по обем съдебна практика на Върховния административен съд, включително по сходни казуси. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали, а с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 г. - и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая административния орган, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение. С оглед изложеното, размерът на разноските за касационната инстанция е определен правилно и няма основание за исканото от страна на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Пловдив, изменение. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика – Вж. например: Определение № 7323/13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 11761/2023 г. на ВАС, VІІ о., Определение № 7329/13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 381/2024 г. на ВАС, VІІ о., Определение № 7677/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1884/2024 г. на ВАС, VІІ о., Определение № 7682/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 334/2024 г. на ВАС, VІІ о., Определение № 7597/19.06.2024 г., постановено по адм. дело № 257/2024 г. на ВАС, І о., Определение № 6778/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10286/2023 год. на ВАС, І о., и др. По изложените съображения искането на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. е основателно, поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските с редуциране на адвокатското възнаграждение, дължимо за първата инстанция до размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева. Претенцията на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Пловдив като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,