Определение № 245 от 08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 866/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Б. държавни железници” /Б./ Е. чрез старши юрисконсулт Н. Сучкова срещу решение от 10.05.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, ВО, ІІ – Б състав по гр.д. № 10533/2009 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявени искове от касатора срещу [фирма] по чл.361 ТЗ вр.[населено място] за международни железопътни превози за сумата 1576.17 лв., превозна цена и 564.71 лв. мораторна лихва. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване - разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответникът по жалбата - [фирма] не взима становище по жалбата. Конституираната страна в процеса, наред с Б. Е. – „Б. – Т. превози” Е. счита, че жалбата е основателна по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред СРС са предявени искове с правно основание чл.361 ТЗ вр.[населено място] за международни железопътни превози за сумата 1576.17 лв., платена превозна цена и и 564.71 лв. мораторна лихва. Ищецът твърди, че ответникът му дължи исковите суми, тъй като е заплатил като спедитор дължимото навло за извършен железопътен превоз на ответното дружество. Исковете са отхвърлени от СРС, чието решение е оставено в сила от СГС. СГС е приел, че в случая липсват доказателства ищецът да е поел и направил претендираните разноски за сметка на ответника по спедиционния договор. Представени са едностранно изготвена и подписана /от ищеца/ фактура, без съпътстващи документи, както и писма, разменени между ищеца и ответника, които не представляват доказателства за заплащане на процесното навло от страна на ищеца по сключен договор в определен размер. Изводът е направен след обсъждане на всички доказателства по делото и изложени съображения за това, като изрично е посочено, че в случая не е представена дори товарителница за процесния превоз. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК общи възражения по възприетия начин на отчитане от спедитора на доверителя. Въпросът не е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В случая СГС е приел, че исковете са неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено ищецът да е сторил разноски по сключен с ответника спедиционен договор, нито какъв е техния размер. Вярно е, че има множество доказателства, чрез които спедиторът може да се отчита на доверителя си, но в случая представените по делото доказателства не са установили сторени разходи от ищеца по сключен договор с ответника. В този смисъл не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като приложената съдебна практика е по казуси обективно неидентични с казуса по настоящото дело. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС. С оглед изхода на спора, настоящият състав на ВКС не присъжда разноски на ответната страна [фирма], поради липса на искане за това, както и на доказателства да са сторени разноски от ответника за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: