Определение № 259 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 6523/09.07. 2010 година на И. Д. А. от[населено място], приподписана от адв.Б.Б.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 143 от 09. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 181/2010 година на ОС-Х. С посоченото решение, окръжният съд е производство по чл. 258 и ГПК е потвърдил Решение Nо 373 от 29.12.2009 година на РС-Д. по гр.д. Nо 196/2009 година с което на основание чл. 64 ЗС е определено правото на ползване на собственика на едноетажна жилищна сграда с КИ 21052.1073.317.4 със ЗРП от 27 к.м. и друг вид сграда за обитаване с КИ 21052.1073.317.3 със ЗП от 20 кв.м. по КП на[населено място] съответно на 175 кв.м., по скица на вл.л оцветени в зелен цвят и още 37.5 кв.м. оцветени в червен цвят, по същата скица, от недвижим имот КИ 21052.1073.317 – собственост на ответниците по иска И. Д. А., М. Д. М., М. И. Г. и Ж. Д. М.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,на материалния закон- чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 /1/ ГПК се обосновава с довод, че въпросът за валидно учреденото право на суперфиция на ищцата по чл. 63 ЗС, от което произтичат и правата по чл. 64 ЗС, е обуславящ изхода на делото и е разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на съдилищата. Сочат се и се представят Решение Nо 1043/ 25.03.1980 год. на ВС по гр.д. Nо 3106/79 г. на I отд., Решение Nо 955/12.12.1986 год. на ВС по гр.д. Nо 551/1986 г.I отд., който нямат характера на задължителна съдебна практика. Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по процесуално правните въпроси- съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, ако в доклада си по чл. 146 ГПК съдът определи една правна квалификация, а в решението си констатира, че искът е с различна паравана квалификация и нарушава ли се правото на защита на ответника, ако по делото не се направи нов доклад с оглед на новата паравана квалификация, в тези случаи следва ли въззивния съд да изготви нов доклад и да даде на страните възможност да ангажират нови доказателства с оглед на променената квалификация, няма съдебна практика и такава следва да бъде създадена в смисъла на цитирана с изложението публикация. Поддържа се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: допустимо ли е по иска по чл. 64 ЗС да се определя обособена част от терена на собственика за ползване от суперфициара безсрочно и в какъв размер, с постановеното Решение Nо 1196/ 26.05.1966 година по гр.д. Nо 155/1966 година на ВС – I отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден обстоен писмен отговор от ответника по касация И. И. чрез адв.Г. К.- АК Х., с които се поддържа, че касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липсата на предпоставки за това. Претендират се разноски в размер на 350 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за вида и обема на търсената защита и данъчната оценка на имота- суперфициарна с0обственост от 3331.60 лв., както и от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл. 64 ЗС е определено правото на ползване на собственика на едноетажна жилищна сграда с КИ 21052.1073.317.4 със ЗРП от 27 к.м. и друг вид сграда за обитаване с КИ 21052.1073.317.3 със ЗП от 20 кв.м. по КП на[населено място] съответно на 175 кв.м., по скица на вл.л оцветени в зелен цвят и още 37.5 кв.м. оцветени в червен цвят от недвижим имот КИ 21052.1073.317 – собственост на ответниците по делото, решаващият съд е приел, че ищцата като собственик на сгради, построени в чужд имот, на основание договор за покупко-продажба по НА Nо 115/2008 година и надлежно учредено при действието на ЗПИНМ/ отм./ право на строеж, има правото да ползва част от терена, необходим за използването на сградите според тяхното предназначение. Обемът на незастроената част от дворното място необходима за да може суперфициарния собственик-ищца по делото да ползва собствените си сгради, е определен с помощта на техническа експертиза, на основание чл. 21 ал.2 от Наредба Nо 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и чл. 50 ал.2 т.3 от същата Наредба за ширината на тротоарния проход. След преценка на наведените доводи и представената съдебна практика, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ касае се за поддържан довод за противореие с незадължителна съдебна практика/. Поставеният въпрос за валидно учреденото право на суперфиция на ищцата по чл. 63 ЗС, от което произтичат и правата по чл. 64 ЗС ,не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, и съответно да е разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на съдилищата - Решение Nо 1043/ 25.03.1980 год. на ВС по гр.д. Nо 3106/79 г. на I отд., Решение Nо 955/12.12.1986 год. на ВС по гр.д. Nо 551/1986 г. I отд. Ищцата обосновава своето право на собственост на договор за покупко-продажба по НА Nо 115/2008 година. Ответниците по делото могат да оспорят валидността на титула на нейните праводатели т.е. НА Nо 47/2000 година и НА Nо 76/2006 година, само доколкото са установили по отношение на лицата по сделките или най-малкото на първите прехвърлители, поддържаният порок за липса на форма на учредената суперфиция като титул за собственост. В рамките на делото без тяхно участие, същите могат да релевират само доводи, касаещи нейния титул за собственост т.е. НА Nо 115/2008 година, каквито по делото не са правени. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените процесуално- правни въпроси: съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, ако в доклада си по чл. 146 ГПК съдът определи една правна квалификация, а в решението си констатира, че искът е с различна паравана квалификация и нарушава ли се правото на защита на ответника, ако по делото не се направи нов доклад с оглед на новата паравана квалификация, в тези случаи следва ли въззивния съд да изготви нов доклад и да даде на страните възможност да ангажират нови доказателства с оглед на променената квалификация, тъй като този въпрос не е поставен във въззивната жалба като основание за проверка при обжалването,не е правено искане за нов доклад при различна квалификация на иска, порави което и в мотивите на обжалваното решение такъв порок на съдебното решение не е обсъждан, поради което и не може да се приеме, че това е обуславящ изхода на делото процесуално-правен въпрос. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса: допустимо ли е по иска по чл. 64 ЗС да се определя обособена част от терена на собственика за ползване от суперфициара безсрочно и в какъв размер, с постановеното Решение Nо 1196/ 26.05.1966 година по гр.д. Nо 155/1966 година на ВС – I отд. По същество с иска по чл. 64 ЗС се обособява част от чуждия имот за ползване, но за разлика от иска по чл. 32 ал.2 ЗС, тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена, неговото право е със статут на сервитут като ограничение на собствеността. Обемът на това ограничение винаги се определя с помощта на експертно становище, а с въззивното решение е процедирано по същия начин, това решение е в унисон с практиката, поради което и не може да се приеме наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 във вр.с чл.78 ал.3 ГПК ответника по касация има право на направените за настоящата инстанция разноски- 350 лв., заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия