Решение № 1472 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски срещу Решение № 11102 от 31.03.2025 г., постановено по адм. д. № 1253/2025 г. на Административен съд – София-град, в частта му, с което е отменен отказа за предоставяне хуманитарен статут на Х. А. О., непридружен, непълнолетен гражданин на Сирия с [ЛНЧ] в Решение № 13510/27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 вр. чл.75, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение в оспорената част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Кръстева, която поддържа жалбата. Твърди се, че в Сирийската арабска република не може да става въпрос за въоръжен конфликт на територията на цялата държава. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и да се постанови друго, с което да бъде оставено в сила Решение № 13510/27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. Ответникът - Х. А. О., чрез процесуалния си представител адв. И. Нинова в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение № 13510/27.12.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на лицето Х. А. О., непридружен, непълнолетен гражданин на Сирия с [ЛНЧ] е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да постанови оспореното решение, Административен съд – София-град /АССГ/ е констатирал, че е подадена молба за международна закрила с вх. № 15996 от 19.08.2024 г., от непрецизно посочения от съда като Д. У. А. /в действителност Х. А. О./ – непълнолетен, непридружен, като на проведеното на 17.09.2024 г. интервю с него, в присъствието на представител по чл.25, ал.2 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ, търсещият закрила е заявил, че е напуснал Сирия преди три месеца, заедно със семейството си. Останал в Турция 4-5 дни и тръгнал за България. Баща му взел решение да напуснат държавата на произход. Преминал границата сам, защото бил непълнолетен и нямало риск да го върнат. Изтъкнал е, че основна причина за напускането на страната е войната, това, че баща му е издирван от „режима“, както и, че кюрдите могат да го вземат войник. Не можел да живее на друго място в страната, защото навсякъде имало сражения между опозицията и „режима“. Ако се върне в Сирия или ще го вземат войник, или ще бъде убит. В Турция не им давали документи и ги депортирали обратно в Сирия. За да постанови отказ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, административният орган е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки съгласно чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за това, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. Формиран е извод, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а по лични причини. Извършен е анализ на Справки с вх. № МД-02-41/05.11.2024 г., вх. № МД-02-3/15.10.2024 г., вх. № ЦУ-1850 от 27.08.2024 г. и вх. № ЦУ-1852 от 27.08.2024 г., изготвени от дирекция „Международна дейност" към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия и конкретно района по местожителство на молителя, като органът не е установил разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности /СЕО/ от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл.15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Органът е посочил, че липсват данни за безогледно насилие, което достига до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят, поради самия факт на пребиваването си там, би бил изложен на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, респ. чл.15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Напротив, чуждият гражданин може да се ползва от вътрешната закрила на държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. Обсъдени са възможностите за вътрешно разселване съгласно чл.9, ал.5 от ЗУБ, при което е прието, че за Х. А. О. съществува алтернативна възможност да се завърне и установи на територията на държавата си на произход. Посочено е общо в решението, че за молителя липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставена международна закрила в Република България. Не са установени и предпоставките по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ не са преценени всички относими факти, свързани с личната бежанска история на кандидата и с държавата му по произход. Споделил е част от изводите на обжалваното решение досежно факта, че по изключение, степента на насилие може да достигне толкова висока интензивност, че цивилно лице да се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки посегателства поради самия факт на присъствието си на територията на съответната държава или регион. Независимо от наличието на промяна в обстановката в страната на произход на чужденеца, с оглед продължаващата несигурност там, не е споделил изводите на административния орган за необходимост от доказване на личен елемент на посегателство. Същевременно приема, че не следва да се правят препятстващи защитата изводи, само въз основа на наличието на роднини на кандидата, които са останали да живеят в същото населено място. Като самостоятелно основание за материална незаконосъобразност на обжалваното решение е посочил липсата на мотиви във връзка с най-висшия интерес на детето, предвид, че кандидата е непридружен непълнолетен. Като неправилна е определена и приложената от административния орган концепция за „трета сигурна страна“ по отношение на Република Турция. Посочил е, че от буквалното и систематично тълкуване на разпоредбите от вторичното право на ЕС и от ЗУБ може да се направи извод, че ако се приеме, че търсещият закрила идва от „трета сигурна държава” по смисъла на чл. 38 от Директивата и § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, компетентните органи могат да отхвърлят молбата му като явно неоснователна, т.е. да не я разглеждат по същество. По тези съображения е отменил решението в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ като незаконосъобразно. В касационното производство от касатора са представени Справка вх. № МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия (към 14.03.2025 г.) и Справка вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия (към 08.04.2025 г.). Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Неправилно е отчетно от първоинстанционния съд постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. /отм./ и идентичната разпоредба на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В т.39 от решението е установена т.нар. „пълзяща скала“, съгласно която колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Заявителят не е подчинен на условието да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в представени по делото справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ информация относно актуалното положение в Сирия и конкретно района по местожителство на молителя - провинция Дейр Алзор, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма достатъчно обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Безспорно се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районите на големите градове са зони, контролирани от правителството. Въпреки регистрирани случаи на насилие, те не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в решение по дело С-465/07. От информацията в приложените и пред касационната инстанция справки на Дирекция „Международна дейност“ става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция или съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Следва да се отчете и обстоятелството, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Х. А. О.. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери хипотезата на чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, видно от които общото положение в страната се подобрява. Тази справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. От същите се установява, че новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад на 8 декември 2024 г., което слага край на продължилото повече от половин век управление на семейството му и на 13 годишен опустошителен конфликт. Сирийските демократични сили интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, налице са индикации за отмяна на санкциите срещу Сирия, което ще поправи път за по-голямо участие на работещите в Сирия хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява. Безспорно е, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районите на големите градове са зони, контролирани от правителството. Въпреки регистрирани случаи на насилие, те не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в решение по дело С-465/07. По делото към момента не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където твърди, че към момента се намира и неговото семейство и където същият не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл.98 от ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Х. А. О. е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. С оглед изложените съображения, като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Х. А. О. срещу акта в посочената част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,