Определение № 565 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 428/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК. С. Г. У. И. от гр. П. обжалва и иска да се отмени Определение Nо V-122 от 10.04.2009 година, постановено по ч.гр.д. Nо 159/2009 година на Бургаския окръжен, с което е оставена без разглеждане жалбата си против Решение Nо 162/ 04.12.2008 година на Поморийския РС, Решение Nо 199/ 30.10.2007 година по гр.д. Nо 207/2007 година на Поморийския РС, Решение Nо II-53 / 12.03.2008 година на Бургаския ОС, Определение Nо 255/ 18.07.2008 година по ч.гр.д. Nо 1134/2007 година на ВКС. С частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо, иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на частната жалба. В срока по чл. 275 ал.1 ГПК не са постъпили писмени възражения - отговор от останалите страни по делото. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Съдебното исково производство е образувано по иска на С. В. срещу В. С., С. У. И., Ф. С., И. С. и др. за ДЕЛБА на земеделски имот- нива от 6. 998 дка в м.”Х” гр. П.. Като ответник по делото С. У. И. е оспорила иска за делба с доводите, че по силата на договор-спогодба между страните е постигнато споразумение за разпределение на ползването между съсобствениците ,както и че никой от тях няма да има претенции докато не бъде променен статута на земеделския имот. С Решение Nо 199 от 30.10.2007 година по гр.д. Nо 207/2007 година на Поморийския районен съд е допуснато да се извърши съдебна делба на посочения земеделски имот. С Решение Nо II-53 от 12.03.2008 година по гр.д. Nо 1001/ 2007 година на Бургаския окръжен съд е оставил в сила решението на Поморийския РС по допускане на делбата. С Определение Nо II- 96 от 9.04.2008 година по гр.д. Nо 1001/2007 година, по реда и на основание чл. 192 ал. 4 ГПК /отм./, Бургаския окръжен съд е отказал да присъди поисканите от С. В. разноски по делото, направени пред въззивната инстанция. С Определение Nо 255 от 18.07.2008 година постановено по ч.гр.д Nо 1134/2008 година, състав на ВКС- V отделение на гражданската колегия, е отменил Определение Nо II-96/ 09.04.2008 година на Бургаския ОС и е постановил ново, с което е осъдил ответниците, в т.ч. и С. У. И. да заплатят на С. В. сумата 500 лв. / петстотин лева / разноски за защита пред въззивната инстанция. С обжалваното определение, въззивният съд след връщане на делото от ВКС за изпълнение на процедурата по чл. 276 ал.1 ГПК, е постановил определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на С. Г. У. И., вх. Nо 430/20.02.2009 година против Решение Nо 162/ 04.12.2008 година на Поморийския РС, Решение Nо 199/30.10.2007 година по гр.д. Nо 207/2007 година на Поморийския РС, Решение Nо II-53 / 12.03.2008 година на Бургаския ОС, Определение Nо 255/ 18.07.2008 година по ч.гр.д. Nо 1134/2007 година на ВКС. Основателен от процесуална гледна точно е довода на жалбоподателката С. У. И. за недопустимост на обжалваното определение. Частната жалба вх. Nо 430/20.02.2009 година е отправена до ВКС като „компетентен”, според жалбоподателката, да я разгледа правораздавателен орган. Компетентността на въззивния съд при подадена частна жалба е ограничена от разпоредбите на чл. 276 ГПК т.е. само и единствено до администриране на частната жалба. Нарушавайки правилата на инстанционната правораздавателна компетентност, окръжния съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. По допустимостта на обжалването, инициирано с т.н. частна жалба вх. Nо 430/20.02.2009 година, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира, че същото е недопустимо. Правото на обжалване може да бъде упражнено само и единствено по отношение на обжалваем съдебен акт. Такъв акт измежду посочените 4 съдебни акта с частната жалба – а именно Решение Nо 162/ 04.12.2008 година на Поморийския РС, Решение Nо 199/30.10.2007 година по гр.д. Nо 207/2007 година на Поморийския РС, Решение Nо II-53 / 12.03.2008 година на Бургаския ОС, Определение Nо 255/ 18.07.2008 година по ч.гр.д. Nо 1134/2007 година на ВКС, няма поради което и обжалването е недопустимо, а т.н. частна жалба следва да върне на жалбоподателката. С частна жалба, според разпоредбата на чл. 274 ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определена категория определения на съда, поради което и, а посочените решение на районния съд, оставено в сила от окръжния съд/ влязло в сила / са от категорията на обжалваемите с частна жалба съдебни актове. Не подлежи на обжалване и определенията посочени от жалбоподателката, постановени по реда на отменения чл. 192 ал.4 ГПК / отм./, тъй като според правилата на приложения закон- ГПК от 1952 година, тези определения могат да се обжалват на две инстанции. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия