Определение № 3191 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А. А., срещу определение № 5221/15.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1569/2024 г. на ВКС, I г.о., с което e оставена без разглеждане като нередовна, подадената от жалбоподателя молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за подадената от него частна жалба вх. № 10847/21.06.2024 г. против определение № 2568/27.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1569/2024 г. на ВКС, I г.о. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно като иска отмяната му с довод, че съдебният състав, чието определение се обжалва, е бил длъжен да извърши преценка само на следните предпоставки: дали е налице процесуален пропуск; дали е налице изтекъл срок и дали е подадена молба за възстановяване в рамките на едноседмичния срок по чл. 64, ал. 3 ГПК. Счита, че неизпълнението на неправилни указания на съда не влече неблагоприятни последици за молителя, поради което подадената от него молба по чл. 64, ал. 2 ГПК следва да се разгледа в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. От фактическа страна се установява следното: Производството по ч.гр.д. № 1569/2024 г. на ВКС, I г.о. е образувано по частна жалба на Е. А. А. против определение на Апелативен съд- София, която частна жалба е оставена без разглеждане с определение № 2568/27.05.2024г. На 21.06.2024г. е постъпила частна жалба вх. № 10847/21.06.2024г. от Е. А. против определение № 2568/27.05.2024г. С разпореждане от 01.07.2024г. на Е. А. е даден едноседмичен срок за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. С разпореждане № 156 от 18.09.2024 г. е върната подадената от Е. А. частна жалба вх. № 10847/21.06.2024 г. поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса. Преди влизане в сила на това разпореждане е подадена молба за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса за частна жалба вх. № 10847/21.06.2024 г. В молбата е посочено, че пропускането на едноседмичния срок се дължи на „обективни обстоятелства от неопределим характер“. С разпореждане от 08.10.2024 г. са дадени указания на молителя в едноседмичен срок да уточни всички обстоятелства, на които основава молбата си, да представи доказателства за основателността й, съгласно изискването на чл. 65, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както и да представи преписи от тази молба и от уточнителната молба и приложенията към нея за връчване на насрещната страна. Съгласно чл. 65, ал.2 ГПК е определен нов срок за внасяне на държавната такса от 15 лв. Съобщението с тези указания е връчено на Е. А. на 14.10.2024 г. С молба от 16.10.2024 г. е представена само квитанция за внесена държавна такса. Предходният състав на ВКС е констатирал, че останалите указания, дадени с разпореждането от 08.10.2024 г., не са изпълнени в срок и с обжалваното сега определение подадената молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК е оставена без разглеждане. Прието е, че не са изпълнени изрично предвидените в чл. 65, ал. 1 ГПК изисквания, поради което и не може да бъде осъществена процедурата за връчване на редовна молба за възстановяване на срока на противната страна съгласно чл. 66, ал. 1 ГПК. Без уточнение на конкретните обстоятелства, поради които е пропуснат определеният от съда срок и без представяне на доказателства за тях, съдът не може да се произнесе дали пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее – чл. 64, ал.2 ГПК При така установеното настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е неоснователна. Съдът дължи произнасяне по основателността на искането за възстановяване на срок, ако е сезиран с молба, отговаряща на изискванията за редовност, въведени в чл. 65, ал.1 и чл. 66, ал.1, изр.първо ГПК. Задължение на съда е да следи за редовността на молбата и при констатация, че подадената молба не съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл. 65 ГПК, както и че липсва представен препис за връчване на насрещната страна, както е предвидено в чл. 66, ал.1 ГПК, съдът на основание чл. 101 ГПК следва да даде срок за отстраняване на нередовността й, което и в случая е сторено. Ето защо и доводите в частната жалба, че при подадена в срок молба, съдът е длъжен да я разгледа, без да има правомощие да дава указания на страната, поискала възстановяване на срок, са неоснователни. При произнасянето си по искане по чл. 64 ГПК, съдът дължи отговор на въпроса дали фактическите твърдения, изложени в молбата са доказани и дали посочената от страната причина за пропускане на срока е особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал.2, ГПК. Тази преценка е невъзможно да бъде направена, ако молбата по чл. 64 ГПК не съдържа изложение на всички обстоятелства, които я обосновават, както предвижда чл. 65, ал.1 ГПК. На следващо място преди да пристъпи към разглеждане на молбата съдът трябва да връчи препис от същата на насрещната страна, която има право в едноседмичен срок да изрази становище. Липсата на препис от молбата по чл. 64 ГПК със съдържание, съответстващо на чл. 65, ал. 1 ГПК, препятства изпълнението на процедурата по чл. 66, ал.1, изр. първо ГПК, осъществяването на която предхожда произнасянето по същество по направеното искане за възстановяване на срок. В заключение се налага извод, че предвид неизпълнението на дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на молбата по чл. 64 ГПК, същата е останала нередовна и не е подлежала на разглеждане по същество, поради което и обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение