Определение № 449 от 25.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1812/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5571/16.V.2017 г. (първоначално погрешно адресирана до Великотърновския апелативен съд) на кредито-спестовната кооперация „Р. п.к.”, подадена против определение № 220 на Русенския ОС, ТК, от 5.V.2017 г., постановено по ч. т. дело № 113/2017 г., с което е било допуснато обезпечение на заявените обективно съединени бъдещи искове на Е. Н. Т. и Т. Тр. Т., двамата от [населено място], против ответната Взаимоспомагателна каса при кооперацията „Р. популярна каса” с предмет заплащане на направените от тях допълнителни парични вноски общо в размер на 12 548.19 лв., с оглед на прекратеното им членство в същата кооперация, чрез налагането на възбрана върху апартамент № 13, находящ се в [населено място], [улица], представляващ обект с идентификатор 63427.2.1483.1.13 до размер на исковата сума. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск търговецът частен касатор претендира касирането му, а – алтернативно: замяна на предмета на наложената като обезпечителна мярка „възбрана” с един от два други негови недвижими имота, представляващи гаражни клетки, обосновавайки това свое искане с обстоятелството, че пазарната стойност на всеки един от тези гаражи, находящи се в [населено място], [улица] „в по-голяма степен отговаря на търсената защита”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация Е. и Т. Т. от [населено място] писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. по основателността на бланкетното оплакване в частната касационна жалба на търговеца, претендирайки за оставянето й без уважение, но при солидаризиране се с алтернативно формулираното особено искане на кооперацията настоящ частен касатор за заменяване на предмета на наложената обезпечителна мярка „възбрана” с други два нейни недвижими имота: магазинно помещение № 2, находящо се в [населено място], [улица] пространство от 33.40 кв.м., както и апартамент № 10, находящ се в същия град,[жк], [улица], [жилищен адрес] вх.”Б”, ет ІV, с площ от 88.59 кв.метра. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Русенския ОС, настоящата частна касационна жалба на кредито-спестовната кооперация „Р. популярна каса” ще следва да се преценява като нередовна. В процесния случай, със свое определение № 145/14.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 215/2017 г., първоначално сезираният с настоящата частна касационна жалба Великотърновски апелативен съд е приел, че проверката за нейната допустимост и съответно – за основателността й, „е от компетентността на Върховния касационен съд на Република България”. Следвало е обаче да бъде надлежно съобразено съдопроизводственото правило на чл. 396, ал. 2 in fine ГПК, че обжалване с частна жалба пред ВКС в процесната хипотеза е възможно само, „ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК”. Ето защо, при констатираната в настоящето частно касационна производство липса на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, делото ще следва да бъде върнато – на основание чл. 285, ал. 1 ГПК - на постановилия определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск въззивен съд за даването на надлежни указания в тази насока. Настоящето частно касационно производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК се явява преждевременно образувано и затова ще следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение