Определение № 125 от 27.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5476/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от С. М. Р. от [населено място], чрез адв. П. Ц. П. – В., с вх. № 2731 от 10. 03. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за допълване на определение № 178 от 07. 03. 2017г. по гр. дело № 5476/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба с вх. № 8246 от 02. 09. 2016г. на Г. А. Н. - Р., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – адв. К. Ф., срещу решение № 318 от 21. 07. 2016г. по в. гр. дело № 459/2016 г. на Великотърновския окръжен съд. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответницата по молбата с правно основание чл. 248 ГПК – Г. А. Н. - Р. /касатор по гр. дело № 5476/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о./, не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 178 от 07. 03. 2017г. по гр. дело № 5476/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба с вх. № 8246 от 02. 09. 2016г. на Г. А. Н. – Р. срещу решение № 318 от 21. 07. 2016г. по в. гр. дело № 459/2016 г. на Великотърновския окръжен съд в частта му досежно предявения иск с правно основание чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, в която част съдебният акт е окончателен. В отговора на касационната жалба, молителят С. М. Р. е поискал присъждане на направените в производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., за които е представил договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. е платено в брой. По това искане на молителя Р. съдебният състав не се е произнесъл, макар същото да е своевременно направено. Касационното производство по настоящото дело е приключило със съдебен акт, приемащ подадената касационна жалба за недопустима, т.е. с преграждащ хода на делото характер. В тази хипотеза ответникът по касационната жалба има право на съдебни разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ако такова искане е направено своевременно, както е в настоящия случай. Молителят е представил към отговора на касационната жалба доказателство за действителено направени разноски за един адвокат съгл. Задължителните разяснения в т. 1, ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По гореизложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК на С. М. Р. е основателна и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение