Решение № 2945 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2012 г.

Решение № 2945 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2012 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба от адв. Петър Стамов, като пълномощник на Общински съвет Варна, срещу решение № 821 от 22.03.2010 г. по адм. д. № 3826/2010 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено с присъждане на разноските по делото. Ответникът Кметът на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено Решение № 2596 - 5, взето по Протокол № 27/06 - 07.10.2010 г., с което Общински съвет Варна е предоставил на "Ученическо и столово хранене" ЕАД безвъзмездно за управление за срок от 7 години части от имоти публична общинска собственост, потвърдено с Решение № 2710 - 2, взето по Протокол № 28/10. - 17.11.2010 г. на Общински съвет Варна. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че оспорването на Кмета на общината е основателно и затова следва да бъде уважено. Процесното Решение № 2596 - 5 по Протокол № 27/06 - 07.10.2010 г., е взето от Общински съвет Варна на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 4 от ЗОС, чл. 6, ал. 4 и чл. 8, ал. 1 от НРПУРОИ. Сред посочените в акта правни основания не е налице такова, сочещо на основание да се предостави безвъзмездно право на управление на търговско дружество. Чл. 8, ал. 1 от НРПУРОИ противоречи на нормативен акт от по - висока степен, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, правилно съдът е приложил по - високия по степен акт. Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОС ясно и безспорно установява кръга от лицата, на които може да се учреди безвъзмездно право на управление, а търговските дружества не са сред тях. В посочения смисъл е и влязлото в сила решение № 15800 от 30.11.2011 г. по адм. д. № 9402/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Налице е несъответствие между посочените в основания и разпоредителната част на оспореното решение, което обосновава противоречие с материалния закон и е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Като е съобразил горното и на това основание е отменил процесния акт, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат и не следва да бъдат присъждани. За прецизност следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция не са представени и доказателства такива да са направени.