Определение № 281 от 15.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2017 г.

ВКСIV гражданско отделение15.09.2017reporting judge Светла Цачева

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 12957 от 31.07.2017 г., подадена от К. В. И., живуща в Република Франция, за отмяна на влязлото в сила решение № 108 от 27.04. 2017 г. по гр.д. № 73/2017 г. на Добрички окръжен съд, потвърждаващо решение № 39 от 12.01.2017 г. по гр.д. № 3137/2016 г. на Добрички районен съд, с което са определени мерки на закрила по отношение на малолетното дете А. Б. И., родено на 25.05.2012 г. – настаняване в семейството на неговите дядо и баба по бащина линия С. и И. Н. за срок от пет години. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 12957 от 31.07.2017 г., подадена от К. В. И., живуща в Република Франция се иска отмяна на влязлото в сила решение № 108 от 27.04. 2017 г. по гр.д. № 73/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 12.01.2017 г. по гр.д. № 3137/2016 г. на Добрички районен съд. С решението на първоинстанционния съд са определени мерки на закрила по отношение на малолетното дете А. Б. И., родено на 25.05.2012 г. – детето е настанено в семейството на неговите дядо и баба по бащина линия С. и И. Н. за срок от пет години. В молбата се поддържа, че е налице основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение поради наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото - пълномощно от 2012 г., с което родителите на детето са предоставили права на бабата и дядото по бащина линия да ги представляват пред всички държавни, общински и медицински институции, когато това се налага при отглеждане и възпитание на детето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за недопустима предвид следните съображения: С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 28 от Закона за закрила на детето е предприета мярка за закрила по отношение на малолетното дете А. Б. И., което е настанено в семейство на роднини на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, тъй като пребиваващите в чужбина родители трайно са се дезинтересирали от детето си. Така постановеният съдебен акт е с привременен характер – съгласно чл. 29, ал. 7 от Закона за закрила на делото, съдът може да промени постановената мярка, ако това е в интерес на детето по искане на лицата по чл. 26, ал. 2 от Закона. Молителката К. В. И. – майка на детето, е в кръга на лицата по чл. 26, ал. 2 от Закона за закрила на детето, поради което разполага с правото да иска промяна на постановената мярка, т. е. да претендира пререшаване на спорния въпрос ако счита, че настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо противоречи на интересите му. Възможността за пререшаване на въпроса за предприетите мерки за закрила на детето изключва реда за отмяна на решението на основание чл. 303 ГПК, поради което производството по молбата за отмяна е недопустимо. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Cited provisions

7