Определение № 10150 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност Б. Петров, за изменение на Решение № 8670/11.07.2024 год. по адм. дело № 4730/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение в частта за разноските. Заявено е твърдение, че с постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по възражението за прекомерност на претендираното от първоначалния жалбоподател адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, направено своевременно в откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото. Формулирано е искане да се постанови акт, с който да се измени Решение № 8670/11.07.2024 год. по адм. дело № 4730/2024 год. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя бъде присъден по-нисък размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция. Ответникът – „Бизнес процеси“ ЕООД, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на „Бизнес процеси“ ЕООД, представлявано от управителя А. Д., чрез представители по пълномощие – адв. В. Герджиков и адв. С. Чайалов, и двамата от Софийска адвокатска колегия, против Решение № 484/17.01.2024 год. по адм. дело № 1204/2023 год. по описа на Административен съд – София-град. С Решение № 8670/11.07.2024 год., постановено по адм. дело № 4730/2024 год., ВАС, състав на Седмо отделение, е отменил Решение № 484/17.01.2024 год., постановено по адм. дело № 1204/2023 год. по описа на Административен съд – София-град и вместо него е отменил Решение № РД-02-16-22/13.01.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 год., и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по искане за окончателно плащане № 4 от „Бизнес процеси“ ЕООД на отчетните разходи в размер на 186 420 лева, от които 130 494 лева безвъзмездна финансова помощ по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.040-0871-C-01/01.12.2020 год. с бенефициер „Бизнес процеси“ ЕООД, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със съдебния акт е осъдено Министерство на иновациите и растежа да заплати в полза на „Бизнес процеси“ ЕООД сумата от 26 887,95 лева разноски по делото. В мотивите на съдебния акт, по отношение дължимостта на претендираните съдебни разноски, съдът е отчел обстоятелството, че в хода по същество, процесуалният представител на РУО на ОПИК е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, и като е счел същото за основателно, с оглед изхода на спора, е намалил претендираното от касационния жалбоподател адвокатското възнаграждение за касационната инстанция. Настоящото искане за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на „Бизнес процеси“ ЕООД за първоинстанционното производство, е обосновано единствено с направеното от страна на процесуалният представител на РУО на ОПИК възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в проведеното открито съдебно заседание от 24.10.2023 год., в което е даден ход по същество на делото в първоинстанционното производство по адм. дело № 1204/2023 год. по описа на Административен съд – София-град. Това възражение, обаче, е бланкетно и дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото, за да бъдат обсъдени възраженията на страната в тази насока. За да постанови решението си в частта за разноските, с оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника РУО на ОПИК възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВАС е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, взел е предвид обема на извършената от процесуалния представител на касатора юридическа дейност в касационното производство, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, вследствие на което е формирал извод, че адвокатското възнаграждение за касационното производство следва да бъде намалено от претендираните 20 000 лева с ДДС на 10 000 лева с ДДС. Видно от материалите по делото, претендираното от първоначалния жалбоподател и касатор възнаграждение за адвокат за първата инстанция е в размер на 14 400 лева с ДДС, което не надвишава дължимото възнаграждение за адвокат, според Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес по делото. При липсата на изложени своевременно от страна на ответника съществени доводи за прекомерността на така претендираното от страната адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В съответствие с така развитите мотиви, искането на процесуалния представител на РУО на ОПИК с правно основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,