Определение № 1122 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2014 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 164 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 330 по описа за 2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 667 от 29.03.2013г. като е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 25 000 евро, дължима по договор за заем от 11.06.10г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.12г., на основание чл.79 ал.1, във вр.с чл.240 от ЗЗД. За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че не е установено реално предаване на сумата – предмет на договора за заем. Според съда съдържащото се на последната страница от представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 7.11.2007г. отбелязване: „получих сумата от 24 100 евро” с поставен подпис и текста в процесния договор за заем от 11.06.2010г., който е с нотариална заверка на подписите, че М. В. К. в качеството си на заемодател е предоставила на А. Д. А. в качеството му на заемател сумата от 24 100 евро „по силата на предварителен договор от 7.11.2007г., сключен между заемодателя и [фирма], представлявано от заемателя”, не установяват, че сумата е реално получена от ответника по делото А. Д. А. на твърдяното основание - договор за заем. В. съд е посочил и че не може да се приеме, че предварителният договор от 7.11.2007г. е трансформиран /изменен/ в договор за заем поради липса на изрично изразено съгласие от страна на [фирма], който е страна по предварителен договор. В подадената касационна жалба касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по следните три въпроса: 1. Задължително условие за валидността на договора за заем ли е предаването на парите да стане в момента на сключване на договора, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 21 от 15.03.2012г.по т.д. № 1144/10г. на І т.о. и № 568 от 16.10.2008г.по т.д. № 278/08г. на І г.о., 2. Налице ли е признание от страна на ответника, като бивш собственик на [фирма] в договора за заем, че предадената му сума от 24 100 евро не е изразходвана за осъществяване на строителството, договорено с предварителния договор от 7.11.2007г.? и 3. Наличието на писмени доказателства за получаване на парите, при липса на оспорване на положения подпис от ответника – надлежни доказателства ли са за установяване на реалното предаване на сумата. Според касатора последният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постано-вени по реда на чл.290 от ГПК решения № 174 от 29.04.2011г. по гр.д. № 640/10г. на ІV гр.о. и № 10 от 7.09.2010г. по т.д. № 241/09г. на ІІ т.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост, и основателност. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по третия поставен от касатора въпрос, касаещ надлежните доказателства, необходими за установяване на реалното предаване на сумата при наличие на сключен договор за заем. Същият е свързан с решаващите мотиви на съда и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото изисква конкретно тълкуване съобразно установените факти, разглеждането му ще допринесе за осъвременяване тълкуването на съдебната практика и за създаване на такава по прилагането на закона. По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, защото първия не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, а втория е фактически и касае преценка на ангажираните по делото доказателства. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение