Определение № 943 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1740 от 12.08.2016 г. по гр.д.№ 855/ 2016 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 11956/ 2011 г. е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против частен съдебен изпълнител рег.№ *** И. Т. Ч. иск, квалифициран по чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД за сумата 41 580 лв със законната лихва от 17.12.2010 г, като [фирма] е осъдено да заплати на И. Ч. 9 781,61 лв разноски по делото. С определение № 930/ 17.03.2017 г., постановено по същото дело, Софийски апелативен съд е отхвърлил молбата на И. Т. Ч. да измени решението си от 12.08.2016 г. в частта за разноските, като осъди [фирма] да заплати допълнително на И. Ч. 5 000 лв разноски. Актовете са постановени при участие в производството на [фирма] като трето лице – помагач на ответника И. Ч.. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят [фирма] повдига процесуалноправните въпроси допустимо ли е въззивно съдебно решение, постановено по жалба, по която не са изпълнени в срок дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса; съставлява ли официален документ писменото изявление, направено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) в качеството му на длъжностно лице, ако ред и форма за издаването на такъв документ не са изрично предвидени в ГПК; има ли и какво е доказателствено значение на фактическа констатация във влязло в сила съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо за страната, на която констатацията се противопоставя; процесуална предпоставка ли е за предявяване на иск по чл.74 ал.1 ЗЧСИ изчерпването на всички останали способи за защита срещу принудително изпълнение, предвидени в действащото законодателство; подлежи ли на предаване задатък на наддавач на публична продан, задържан от ЧСИ поради обявяването на същия за купувач и неплащане на продажната цена, на лице, което няма качеството на взискател; при същите условия подлежи ли на предаване задатъкът на взискател, който няма неудовлетворени вземания; подлежи ли на връщане задатъкът на вносителя - наддавач, задържан от ЧСИ поради обявяване на същия за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач. Счита, че в обжалваното решение част от тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а други са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна ЧСИ И. Т. Ч. оспорва жалбата, като излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По първия въпрос поддържа, че делото се разглежда за втори път от касационната инстанция и въпрос за редовност на въззивната жалба вече не може да бъде поставен. За останалите въпроси поддържа, че същите не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационната жалба, а съставляват доводи по съществото на спора, формулирани са бланкетно и са извадени от контекста на изводите на въззивния съд. Въпросите нямат отношение към дадените от инстанцията по същество правни разрешения, които са направени в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Третото лице помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба. И. Ч. е подал частна жалба срещу определението от 17.03.2017 г. в която поддържа, че отказът на въззивния съд да му присъди разноски, направени при първото разглеждане на делото от касационната инстанция (гр.д.№ 2360/ 2015 г., ВКС, ІІІ г.о.), е незаконосъобразен. С решението по гр.д.№ 2360/ 2015 г. касационният състав е обезсилил обжалвания пред него съдебен въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поради това, че не е решил спора по същество, касационният съд не се е произнесъл за разноски и задължение на въззивния съд, комуто делото е върнато, е да се произнесе за разноските пред касационната инстанция при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора. Счита, че сторените разходи за адвокатска защита от 5 000 лв му се дължат, претендирани са и е представен списък за разноски. Поради това моли определението, с което е отказано присъждането им да бъде отменено и ищецът да бъде осъден да ги заплати. [фирма] и третото лице – помагач [фирма] не вземат становище по частната жалба на И. Ч.. Съдът намира касационната жалба на „Е. О.” за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно. За да отхвърли предявения иск въззивният съд приел за установено, че ищецът [фирма] е участвал в проведена публична продан на недвижим имот. За участието е внесен задатък в размер исковата сума. Чрез съдружника в дружеството К. М. в деня на проданта ищецът е направил устни наддавателни предложения, с които е предложена най-висока цена за имота и [фирма] е обявено за негов купувач. То обаче не е внесло цената в седемдневен срок, поради което за купувач е обявен другият наддавач, предложил по-ниска цена. Същият е внесъл предложената цена и ЧСИ му е възложил имота с постановление. В тази хипотеза задатъкът на наддавача, който е бил обявен за купувач и не е внесъл цената в срок, се задържа за удовлетворяване на взискателите и не подлежи на връщане, без оглед последиците от публичната продан. Съдът отхвърлил доводите на ищеца, че направените от негово име наддавателни предложения са невалидни, тъй като съдружникът К. М. не е имал представителни права по отношение на дружеството. Отбелязал, че действително по делото не е представено писмено пълномощно, което овластява М. да наддава за дружеството, но пред ЧСИ такова пълномощно е било представено и той е удостоверил факта с подписа си и с подписа на един свидетел. Удостоверяването е официално, извършено е от длъжностно лице при осъществяване на функциите му и доказва удостоверения факт. Върху ищеца лежи тежестта да опровергае удостоверяването, но той не е ангажирал доказателства за това. Освен това във влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6580/ 2009 г., образувано по жалба на [фирма] срещу постановлението на ЧСИ за възлагане на имота, надлежното упълномощаване на К. М. да извършва наддавателни предложения за [фирма] е установено. По настоящето дело това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, но установеното в него има значението на косвено доказателство за спорния факт. Депозираната пред ЧСИ молба от законния представител на [фирма], с която същият се противопоставя на устните наддавателни предложения, извършени от К. М. при липса на представителна власт и с която изрично не ги потвърждава, съдът намерил без доказателствена стойност като частен писмен документ, съдържащ единствено изгодни за издателя му твърдения. Съдът добавил, че нарушенията, евентуално допуснати от ЧСИ в изпълнителното производство, е следвало да бъдат отстранени по инициатива на ищеца по пътя на обжалването или чрез други способи. Бездействието на ищеца да стори това не може да бъде санирано чрез иск за ангажиране на отговорността на ЧСИ. С оглед тези мотиви на въззивния съд, материалноправният въпрос подлежи ли на връщане задатъкът на наддавач, задържан от ЧСИ поради обявяването му за купувач и неплащане на продажната цена, ако публичната продан не е породила правни последици поради възлагане на същия имот по друга продан с постановление на друг купувач, обуславя обжалваното решение. По него обжалването следва да се допусне, тъй като е налице и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК: законът не дава изричен и ясен отговор, а данни за установена съдебна практика няма. Останалите повдигнати от касатора въпроси, доколкото са обуславящи, съдът ще разгледа като касационни доводи при разрешаване на спора. Предвид обстоятелството, че решението на въззивния съд по същество се допуска до касационно обжалване, по частната жалба на И. Ч. касателно дължимите разноски касационният съд ще се произнесе с акта, с който разрешава спора и с оглед изхода от същия. По изложените съображения съдът