Определение № 2089 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 454/2026 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Б. Е. Х., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Е. П. срещу решение № 300/01.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 367/2025 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 672/01.08.2025 г. по гр. дело № 2063/2024 г. на Сливенския районен съд (СлРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ф. О. И. искове с правно основание чл. 59, ал. 9 (в сега дейтващата редакция ал. 11), във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК за изменение на постановените с решение № 260247/13.04.2021 г. по гр. д. № 122/2021 г. на СлРС, мерки по упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и дължимата издръжка по отношение на малолетните деца на страните Б. Б. Е. и Ф. Б. Е.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесулно допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, също чрез адв. П., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да посочи всички относими обстоятелства и реално да ги съпостави с конкретните условия на живот на децата в дома на всеки един от родителите и последици от липсата на качествена подготовка на децата в цялост – образование, социална среда; 2) относно висшите интереси на децата според критериите по чл. 59, ал. 4 от СК, и по-точно – длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, формиращи съдържанието на понятието „висши интереси“; 3) кой момент е меродавен за определяне необходимостта от изменение на постановени със съдебно решение мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжка спрямо децата; 4) при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето; и 5) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства. От страна на жалбоподателя се навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че въззивният съд разрешил първите два въпроса в противоречие с решение № 168/29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 121/15.11.2017 г. по гр. д. № 5321/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 86/06.06.2017 г. по гр. д. № 3856/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/20.04.2021 г. по гр. д. № 1811/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 167/30.12.2020 г. по гр. д. № 591/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; третия въпрос – в противоречие с решение № 510/30.10.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на последните два въпроса в изложението се сочи единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В последващо писмено становище, подадено чрез адв. П., касаторът се позовава и на задължителната практика, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г., както и на решение № 50094/04.07.2023 г. по гр. д. № 2624/2022 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Със същото становище са представени и писмени доказателства по съществото на спора, които е недопустимо да бъдат приемани и обсъждани в касационното производство. Насрещната страна по делото – ответницата Ф. И., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. М. Й., излага съображения, че не са налице сочените от касатора основания за допускането на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, като е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и при преценка на доказателствата, събрани във въззивното производство, окръжният съд е установил следната фактическа обстановка: С решение № 260247/13.04.2021 г. по гр. д. № 122/2021 г. на СлРС е прекратен с развод бракът между страните, като родителските права по отношение на родените от него деца Б. Б. Е. и Ф. Б. Е. са предоставени на майката; на ищеца е определен следният режим на лични контакти с малолетните деца: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, с преспиване; всяка четна година по Коледните празници – с преспиване, децата са при майката, а всяка нечетна година – при бащата; всяка четна година по време на Новогодишните празници децата са при бащата, а вторите два дни – при майката; на празника Курбан байрам, които са четири дни – с преспиване, всяка нечетна година, първите два дни децата са при майката, а вторите два дни – при бащата; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, децата са при бащата; всяка нечетна година, рождените дни на децата се празнуват с преспиване при майката, а всяка четна година – при бащата; последният се е задължил да заплаща издръжка в размер от по 180 лв. за всяко от децата. Основни грижи за двете деца полага майката, с помощта и подкрепата на своите близки; децата са добре обгрижвани, имат добри жилищно-битови условия на адреса, на който се отглеждат – заедно с майка си живеят в [населено място] паланка, в жилище, което представлява къща на един етаж, състои се от две стаи, кухня, вътрешна баня и външна тоалетна; обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство; за децата има детска стая, имат обособен детски кът. Майката може да разчита на подкрепа от разширеното семейство – нейните майка, сестра и братовчедка. Ответницата работи по трудов договор в търговско дружество на длъжност „организатор производство“; счита, че доходите, които получава, са достатъчни за отглеждането на децата, няма финансови затруднения. Бащата живее в [населено място], местност „Л. вр.“, в къща на един етаж с прилежащо дворно място; жилището се състои се от хол, кухня, банкетна стая, две детски стаи, спалня, два санитарни възела и котелно помещение. Ищецът е безработен, но му предстои да започне работа; има здравословни проблеми, поради което получава помощи в размер 1 280 евро от Б.; също счита, че може да задоволява потребностите на двете си деца. През учебната 2024/2025 година Б. е била ученичка във втори клас в основно училище в [населено място] паланка. По информация на учителка, тя посещава редовно училище, винаги е била добре подготвена и в добър външен вид; детето е общително, има създадени приятелски отношения с деца на нейната възраст. Според показанията на разпитания като сведетел по делото учител, обучението в училището се осъществява по нормативна база, според правилата, като обучението на трети и четвърти клас става едновременно – материалът се преподава едновременно както на двете деца от трети клас, така и на трите деца от четвърти клас. Б. е умно, но мързеливо дете, когато иска, върши работа. С детето трябва да се работи, за да премине в четвърти клас. Учителят редовно говори с майката, с всички родители поддържа контакт – за дисциплината, какво правят децата, как се справят с обучението. Дисциплината на Б. е идеална; когато работи съсредоточено, се справя. Детето е с необходимите пособия за училище, добре е облечено, добре поддържано; работи се и индивидуално с нея. Другото дете – Ф. посещава детска градина в [населено място] паланка. По информация на директора на детската градина, за детето се полагат добри грижи от страна на майката; детето се води всяка сутрин от майката, а вечер се взема от нейна братовчедка. Когато бащата е в Българя, той също е водил и вземал Ф. от детската градина. Детето е в добро емоционално състояние; редовно посещава детската градина и участва в заниманията. Децата заявяват пред съда, че искат да живеят при баща си. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд, изхождайки от разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК (в приложимата в случая редакция – преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 115/30.12.2025 г.) и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД, разясненията в ППВС № 1/12.11.1974 г. и практиката на ВКС, е приел, че обстоятелства, съставляващи критерии за преценка интереса на детето, са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, способността им да се грижат за детето; поведението им по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата, готовността им да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло. Окръжният съд е изтъкнал, че няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други – те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Изтъкнал е и че желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда – техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интересът на децата. Съдът е приел, че чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали. Окръжният съд е съобразил също, че детето се изслушва от съда, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изтъкнал е, че изслушването на детето няма за цел установяване твърденията на родителите – насрещните страни по спора, а то е единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете; съобразил е и възможността реакцията на детето пред съда да не способства за установяване на действителните му чувства и желания; посочил е и ролята на социалния работник. Изходайки от тези принципни положения, окръжният съд е обсъдил изразеното от децата желание да живеят с баща си, при което е съобразил становището на социалните работници, заявено при изслушването на малолетните деца, а именно, – че децата се водят от това, което може да им се предостави от съответния родител като материално благо, като бащата е с по-големи възможности, а майката води по-скромен живот. Съдът е изтъкнал, че това са и основните аргументи на въззивника-ищец (сега касатор), като е приел, че те не водят до някаква значима качествена промяна на съвкупността от фактическите обстоятелства, които да обосноват необходимост от изменение на постановените със съдебно решение мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката спрямо малолетните деца. В тази връзка въззивният съд е съобразил и че доводите на бащата, че е по-добре осигурен материално, не водят до сигурност, че заявените от него доходи са с траен характер, а не са времево ограничени. Съобразил е от друга страна, че майката е трайно трудово ангажирана и може да разчита на пълна подкрепа от разширен кръг от близки, което е безспорно по делото. Съдът е посочил, че не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да прояви всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа емоционална и духовна връзка с тях, но е изтъкнал, че той следва да осъзнае, че доверието на децата към него и желанието му да ги вижда следва да се осъществява, не чрез принуда спрямо майката и/или самите деца, или чрез даването на материални подаръци, а чрез личния му бащински подход при осъществяването на срещите с децата. В заключение, споделяйки и изводите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че решението му следва да бъде потвърдено. По наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Обобщени, поставените от касатора правни въпроси, се свеждат до въпроса относно служебното задължение на съда да прецени най-добрия („висшия“) интерес на детето и да обсъди установените по делото обстоятелства, релевантни като критерии за извършването на тази преценка при разглеждането на спорове за упражняване на родителски права и за изменение на мерките по упражняването им. Посочената в изложението към касационната жалба, практика на ВКС е формирана по правни спорове по чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетения за вреди от трудова злополука, поради което е напълно неотносима както към поставените правни въпроси (респ. – обобщения от съда такъв), така и към приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Посочените в допълнителното становище на касатора, ППВС № 1/12.11.1974 г. и решение № 50094/04.07.2023 г. по гр. д. № 2624/2022 г. на настоящия състав на ІV-то гр. отд. на ВКС съставляват относима практика, но окръжният съд не се е отклонил от нея, а напротив – изрично се е позовал на задължителната такава и е възприел дадените както от ВС, така и в трайно установената практика по чл. 290 от ГПК на ВКС, разрешения и разяснения, при извършването на преценката си относно интересите на двете малолетни деца, предвид конкретно установените по делото релевантни обстоятелства по спора между техните родители за изменение на мерките по упражняването на родителските права. Във фазата по селектиране на касационната жалба ВКС не може да се произнася по касационните оплаквания и по правилността на обжалваното въззивно решение, поради което несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, както и желанието му за промяна на мерките по упражняването на родителските права, сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационното обжалване и не обуславят наличието на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, след като постановения с въззивното решение краен резултат е съобразен с интересите на децата и не се установява противоречие с практиката на ВС и ВКС (така и т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Както в изложението си, така и в допълнителното си становище жалбоподателят не излага никакви съображения за наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като единствено посочването на самата процесуална разпоредба в изложението, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване и в тази хипотеза (т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетните деца на страните, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания и за служебно допускане на касационното обжалване – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на касатора, тъй като въззивното решение е съобразено с интересите на децата. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъдат осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. за защитата й в касационното производство. Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., тази парична сума, присъждана с настоящото определение, следва да се превалутира и закръгли съгласно чл.чл. 11-13 от ЗВЕРБ, при което същата възлиза на 204.52 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение