Определение № 414 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 338/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. и. за о. и контрол на общественото здраве –гр. Бургас против разпореждане от 5.02.10г.по гр.дело № 157/09г.на Бургаския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404 т.1 ГПК. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането. Приложени са писмени доказателства,което е допустимо с оглед разпоредбата на чл.278 ал.2 ГПК. Ответницата по жалбата В. К. К. заявява становище за недопустимост,съответно неоснователност на частната жалба. След преценка на данните по делото и доводите на страните настоящият съдебен състав намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна по смисъла на чл.260 и чл.261 ГПК. Същата е процесуално допустима,тъй като разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК не намира приложение по отношение на частните производства по чл.274 ал.2 ГПК,какъвто е настоящия случай. При тази хипотеза Върховният касационен съд не извършва преценка за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Разгледана по същество,частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане Бургаският апелативен съд е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение в полза на В. К. К. за сумата 80 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва ,считано от 15.01.08.до окончателното изплащане. Разпореждането е незаконосъобразно. Неправилно въззивният съд е приложил общата разпоредба на чл.404 т.1 пр.2 ГПК без да съобрази специалната разпоредба на чл.243 ал.2 ГПК,според която срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. В случая въззивното решение не е влязло в сила,тъй като срещу него има подадена касационна жалба. РИОКОЗ –Бургас е държавно учреждение на бюджетна издръжка,по отношение на което намира приложение разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС счита,че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена,а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Като последица от отмяна на разпореждането издаденият изпълнителен лист в полза на В. К. следва да се обезсили. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.