Определение № 6382 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. Г. Г. от гр. Свищов, чрез процесуалния му представител адв. Сидеров, с искане да бъде обявена /прогласена/ нищожността на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление на Министерски съвет /МС/ № 182 от 24.07.1996г., обн. в ДВ бр. 65/31.07.1996г. В жалбата се твърди нищожност на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните обекти, приета с постановлението на МС № 182 от 1996г., като издадена от некомпетентен държавен орган, като се излагат подробни съображения за обосновавате на тази теза. В открито съдебно заседание навежда съображения, че макар към настоящия момент оспорената наредба да е отменена и да е приета нова такава, за него е налице правен интерес от оспорването й, тъй като във връзка с твърдяно неизпълнение на вменени му като спасител с тази наредба задължения, е образувано срещу него наказателно производство, по което може да бъде осъден на „лишаване от свобода“, както и се претендира по присъединен граждански иск осъждането му за голяма сума. Иска съдът да прогласи нищожността на наредбата. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Демирев, изразява становище за недопустимост на оспорването, тъй като към настоящия момент посочва, че оспорената наредба е отменена и не е част от правния мир. Алтернативно твърди неоснователност на оспорването. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на жалбата, поради наличието на правен интерес, но за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след извършената служебна проверка относно допустимостта на жалбата, намира същата за процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, по следните съображения: Не е спорно между страните, че оспорената с искане за прогласяване на нищожност в това производство Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996г. е отменена с § 1 на ПМС № 82 от 03.04.2024г., с което е приета и нова Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, обн. ДВ бр. 30 от 05.04.2024г. Предвид посоченото оспореният в това производство подзаконов нормативен акт към настоящия момент вече не е част от действащото право, тъй като в ПМС № 82 от 03.04.2024г. се съдържа изричен текст за отмяна на процесната наредба. За допустимостта на оспорването на основанията по чл. 159 АПК съдът следи служебно до постановяване на съдебен акт. В настоящия момент предвид посоченото по – горе, че оспорената наредба е отменена и вече не съществува в правния мир, то не е налице предмет на обжалване, включително и с оглед искане за обявяването на нищожността й. Предмет на съдебното производство по чл. 185 и следващите от АПК, като средство за защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, може да е само действаща разпоредба/наредба към момента на разглеждане на спора. В подкрепа на извода за липса на годен предмет на обжалване в разглеждания случай е и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013г. на ОСС на ВАС, съгласно което при оспорване на административен акт, с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Такъв, обаче, може да е налице само ако подзаконовия нормативен акт съществува, т.е. е действащ. Тези изводи се подкрепят и от разпоредбата на чл. 193 АПК, разписваща правомощията на съда при постановяване на решение по такъв спор, а именно в тези случаи „Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването“. В случай, че подзаконовият нормативен акт вече е отменен по реда на Закона за нормативните актове, както е в настоящия случай, с изрична разпоредба и приемането на нов подзаконов нормативен акт, съответно с оглед на правомощията на съда, посочени по – горе, не би имало предмет на произнасянето – прогласяване на нищожност или отмяна. Настоящият състав намира, че следва настоящият случай да бъде разгледан и в светлината на решение от 24.11.2022г. по дело С - 289/2021г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановено по отправено преюдициално запитване от Административен съд - София град. В мотивите на решението си СЕС не изключва възможността принципът на ефективност да допуска национална правна уредба, която предвижда юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменената с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, тъй като тази жалба е станала безпредметна /т. 45/. Т. 46 от посоченото решение на СЕС допуска възможността, че „с оспорването на национална разпоредба по съдебен ред жалбоподателят да цели да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които го увреждат. В подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането в подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита“. Посоченото решение на СЕС посочва относно задълженията на националната инстанция, че „принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид /т. 56 от решението на СЕС/. При всички случаи и предвид цитираното по – горе за жалбоподателят следва да е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, като следва да бъдат обсъдени в тази връзка наведените аргументи от жалбоподателя за наличие на интерес от продължаването на производството. В случая жалбоподателят обосновава интереса си от прогласяване на нищожността на наредбата с факта, че въз основа на прието неизпълнение на вменени му с нея задължения, е образувано срещу него наказателно производство, по което може да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Съгласно националната правна уредба е регламентирано действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, като съгласно чл. 195 ал. 1 АПК „Подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на решението“, а ал. 2 на чл. 195 АПК посочва, че „Правните последици, възникнали от нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по – дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение“. Предвид цитираните разпоредби в националната правна уредба е предвиден ред за уреждане на правните последици при прогласяване на нищожността на подзаконов нормативен акт, като тези правни последици не настъпват автоматично с постановяване на съдебното решение за евентуална отмяна или прогласяване на нищожност на такъв акт, а са резултат на последваща законодателна и нормотворческа дейност. Т.е. предвид изложените мотиви за обосноваване на правния интерес на жалбоподателя, в случая такъв не е налице, доколкото с оглед на цитираното не би се достигнало до осъществяването на целения резултат „да се премахнат и правните последици, които са породени от прилагането на наредбата, за която се твърди, че го уврежда“. Съществуването на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата или искът да може чрез резултата си да даде пряко отражение в правната сфера на жалбоподателя, съответно правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя и да произведе пряк ефект в неговата правна сфера. В настоящия случай този пряк ефект не би възникнал, по изложените по – горе съображения. В този смисъл е и решение от 7.06.2007г. по дело № C - 362/2005г. на СЕС, Wunenburger/Комисия, в което е прието, че „Така спорът запазва предмета си, когато увреждащият акт не е официално оттеглен и жалбоподателят може да запази интереса си да поиска отмяната му, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на неправомерното положение, от което той претендира, че е засегнат“. В случая жалбоподателят твърди, че е увреден от вменени му с оспорената Наредба задължения /доколкото може да се приеме, че може да има увреждане с вменени законови задължения/, като обаче този подзаконов нормативен акт е оттеглен от административния орган, тъй като е отменен от него с последвалия подзаконов нормативен акт, а именно приетата нова Наредба от 2024г., като не се навеждат твърдения, че увреждащите норми са възпроизведени в нея. Следва да се посочи и че цялата практика на СЕС, включително решение от 24.11.2022г. по дело С - 289/2021г. на Съда на Европейския съюз касаят несъответствие на национални правни норми с правото на ЕС. Съгласно диспизитива на решението по д. № С – 289/2021г. „принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат интереса си от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В случая от страна на жалбоподателя не се твърди нарушаване на право на ЕС при издаване на оспорената от него наредба, както и не се обосновава правен интерес за продължаване на производството, произтичащ от нарушение на право на ЕС. Следва най – накрая да се посочи, че ако се приеме, че може да се обоснове наличие на правен интерес у жалбоподателя, с оглед на бъдеща възможност за репариране на евентуално претърпени вреди, то фактическия състав по чл. 204 АПК, разписва, че при претенция за вреди „причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение“, поради и което е налице и тази защита за жалбоподателя. По изложените съвкупни съображения настоящият състав намира, че в случая към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, вече не е налице предмет на оспорване, поради липса на годен за съдебно оспорване акт. Към релевантния за допустимостта на производството момент оспорената наредба вече не представлява част от действащото право, поради което е налице правното основание по чл. 159 т. 1 АПК за прекратяване на производството по делото. Предвид изложените по – горе съображения настоящият състав намира и че за жалбоподателя е отпаднал и правният интерес по оспорването, което пък обосновава и наличие на основанието по чл. 159 т. 4 АПК, поради и което жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид това, че по делото беше даден ход по същество на спора, то на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва да бъде отменено определението, с което е даден ход по същество на делото. Воден от горното и на основание чл. 159 т. 1 и т. 4 АПК във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,