Определение № 9472 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7736/2024 г.

от Директива (ЕС) 2018/1972 (предишен чл. 4

от Директива 2002/21/ЕО) държавите-членки са длъжни да гарантират, че до приключване на обжалването, решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство. Сочи се, че по този начин преценката за особено важните интереси, които следва да бъдат защитени с решенията на Комисията, е направена на ниво ЕС и е закрепена със задължителната разпоредба на Директива (ЕС) 2018/1972. КРС изтъква, също така, че в по-широк аспект предварителното изпълнение на нейните решения гарантира, че ще се постигне една от целите, заложени в чл. 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 (предишен чл. 8 от Директива 2002/21/ЕО)-да се допринесе за развитието на вътрешния пазар на ЕС. Липсата на предварително изпълнение на решенията на КРС, при положение, че решенията на останалите европейски регулатори имат такова, ще има прекия ефект на парцелиране на вътрешния пазар поради създаване на различни условия за предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В заключение Комисията е приела, че е налице особено важен държавен интерес от изпълнение задълженията на Република България, произтичащи от чл. 288

от ДФЕС, и единственият правен механизъм за изпълнение на задължението по 31

от Директива (ЕС) 2018/1972 (предишен чл. 4

от Директива 2002/21/ЕО) е разпореждане на предварителното изпълнение на горното решение на основание чл. 35, ал. 6, т. 2 от ЗЕС във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК. Въз основа на тези факти от правна страна първоинстанционният съд приема, че от забавата на изпълнението на акта би се стигнало до значителна или труднопоправима вреда. Въз основа на горното съдът обосновава извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, в посочените по горе части, поради което го отхвърля. Определението е неправилно. Постановеното разпореждане по т.V от решение № 220/30.07.2024г на Комисията за регулиране на съобщенията,в частта,с която е постановено предварително изпълнение на решенията по т.ІІІ и т.ІV от същото решение се основава на разпоредбата на чл.35 ал.6 т.2 ЗЕС вр. чл.60 ал.1 АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. За да бъде законосъобразно допуснатото от административния орган предварително изпълнение, следва да се установи наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. В случая КРС е изложила мотиви за целесъобразността на Решение № 220 от 30.07.2024 г., но по никакъв начин не е мотивирана необходимостта от предварителното му изпълнение. Неправилно се е позовавал на Директива 2018/1972/ЕО, приемайки че разпоредбата на чл. 31/1/ съдържа пряко задължение за Комисията да разпореди предварителното изпълнение на решения от категорията на процесното. Цитираната разпоредба на практика е транспонирана в българското законодателство, с разпоредбите на чл.35 ал.6 ЗЕС и чл.60 ал.1 от АПК. Както се посочи, при приложимост на специалната разпоредба на чл. 35, ал. 6 ЗЕС, нормата на чл. 60 АПК допуска на общо основание да бъде разпоредено предварителното му изпълнение, но само при доказано от органа безусловното наличие на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В оспореното пред съда разпореждане не е обоснована подобна необходимост, а бланкетното позоваване на самата разпоредба и на тълкуването дадено на същата,ведно с текста на чл.31/1/ от Директива 2018/1972/ЕО не удовлетворява законовите изисквания за необходимото съдържание на властническото волеизявление. Съгласно чл. 31

от Директива (ЕС) 2018/1972 (предишен чл. 4

от Директива 2002/21/ЕО) държавите-членки са длъжни да гарантират, че до приключване на обжалването, решението на националния регулаторен орган остава в сила, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство.В този смисъл на практика е въведено предварително изпълнение на постановените от регулаторния орган решения по смисъла на чл.35 ал.6 т.1-6 от ЗЕС,но това следва да е извършва при условията на чл.60 от АПК.В случая по този начин не е дерогирано задължението на административния орган по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК да изложи фактически и правни основания за издаването на своя акт,а на практика в оспорената т.V от процесното решение № 220/2024г на КРС подобни мотиви липсват.След като посочените по горе разпоредби на общностното право са транспонирани в националното законодателство чрез нормата на чл.35 ал.6 т.1-6 ЗЕС,то и позоваването на органа единствено и само на тях,за да обоснове предварително изпълнение на акта си не отговаря на критериите за мотивираност на същия съгласно т.2 от ТР № 4/2004г на ВАС.Принципната възможност за допускане на предварително изпълнение на актовете на КРС по чл.35 ал.6 т.1-6 ЗЕС следва да се съобрази с изискването за мотивираност на чл.60 вр. чл.59 ал.2 т.4 АПК,доколкото само по този начин се гарантират принципите на справедливост и съразмерност в производството по смисъла на чл.6 АПК.В конкретния случай неправилен е извода на първостепенния съд,че в случая КРС е отчела ,че предварителното изпълнение няма да засегне несъразмерно частния жалбоподател и осъществяването на нормалната му търговска дейност и да обремени правната сфера на дружеството извън допустимото за постигане на целта.В приложените към преписката писмени доказателства се установява,че на практика частния жалбоподател ще бъде задължен да предоставя услуги с около 8% под допуснатите и приети от КРС разходи с предходни,подлежащи на предварително изпълнение решения.Посоченото от дружеството намаление на печалбата ще генерира загуба от около 4 млн. лв годишно,което обуславя извода,че частния жалбоподател ще претърпи значителна вреда от предварителното изпълнение на оспореното решение. Процедурата по чл. 60, ал. 4 – 7 АПК е самостоятелна и правилата в нея са изчерпателни, без да има необходимост или възможност, създадена от закона да се прилагат правила от други, сходни процедури. Последното означава, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение трябва да се отмени от съда във всеки случай, в който не е доказано от административния орган в процеса на постановяване на акта, наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. След като страните не спорят,че КРС е постановила преди оспореното решение № 220/2024г други четири решения,които са с допуснато предварително изпълнение,а именно решение № 161/01.06.2023г, решение № 265/31.08.2023,решение № 317/02.11.2023г и решение № 32/08.02.2024г,които касаят услугите,предоставяни от частния жалбоподател за достъп до подземна канална мрежа,то и следва да се приеме,че пазарът на посочените услуги – достъп до пасивна инфраструктура (подземна канална мрежа), собствена на дружеството касатор, очевидно е надлежно регулиран през годините и на него действат правила, които превентират възможността за описаното в мотивите за допускане на предварително изпълнение поведение от страна на дружеството частен жалбоподател. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено,като вместо това се постанови ново, с което да се отмени т.V от решение № 220/30.07.2024г на Комисията за регулиране на съобщенията,в частта,с която е постановено предварително изпълнение на решенията по т.ІІІ и т.ІV от същото решение.