Решение № 2132 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2012 г.

Решение № 2132 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Павел Димитров Джупаров от гр. Банско против решение № 125 от 30.07.2012 г., постановено по адм. д. № 356/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч в частта, в която е потвърден акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 125 от 19.09.2011 г. на старши счетоводител в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с решение № 8/31.10.2011 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Ловеч и касаторът е осъден да заплати на Община Ловеч направените по делото разноски. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационното оспорване за неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка. Касаторът е собственик на недвижим имот, находящ се в Южна промишлена зона на гр. Ловеч, ул. "Троянско шосе" № 1, като за същия е подал в Община Ловеч 32 броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ на 7.03.2008 г., без последващи декларации за промяна на обстоятелства. Старши счетоводителят при Дирекция "Местни данъци и такси" на Община Ловеч е издал Акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 125 от 19.09.2011 г. на Павел Джупаров общо за сумата от 29 123,88 лв. главница и лихва за просрочие в размер на 4 127,95 лв. Дължимата такса е за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и е изчислена на база данъчната оценка на имотите и промилите, съгласно решение на Общински съвет - Ловеч № 423/22.12.2009 г. за определяне размера на таксата за битови отпадъци. В АУЗТБО са посочени поотделно недвижимите имоти съгласно представените декларации, конкретните дейности, включени в таксата за битови отпадъци и съответните промили за тях. Административният акт е обжалван в срок по административен ред пред директора на Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, който то е потвърдил с решение № 8/31.10.2011 г. Изменил е частично акта поради установени технически грешки при сборуване на задълженията за ТБО по декларации № № 448 и 457, като не се спори, че са изчислени правилно за всяка от дейностите и дължимите лихви. По делото не се спори, че със заповед № 1465/29.10.2009 г. на кмета на Община Ловеч са определени вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, границите на районите и честотата на обслужване, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържането на депа за ТБО и чистота на територии за обществено ползване на територията на гр. Ловеч за 2010 г. Съдът е съобразил, че територия на града е разделена на четири района, като имотите по акта попадат във втори район. С решение № 405/26.11.2009 г. на Общински съвет - Ловеч е одобрената План-сметка за разходите по предоставяне на услугите от общината през 2010 г. Компетентността на местните органи по приходите е определена със заповед № 1266/6.08.2008 г. на кмета на Община Ловеч. По делото са представени убедителни писмени доказателства (а и страните не спорят по това обстоятелство), че на територията на общината има изградено и функциониращо депо за отпадъци. Безспорно е установено и релевантното обстоятелства, че има сключен договор с фирма-концесионер по извършване на услугата по сметосъбиране, извозване на битовите отпадъци и депонирането им, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Обоснован е първоинстанционният извод, че имотите на касатора се намират в непосредствена близост до бензиностанцията "Генимекс" и попадат във втори район съгласно цитираната заповед № 1465/29.10.2009 г., независимо, че не е посочен поименно (фабрика "Сердика") в представените писмени доказателства от фирмата-концесионер за извършване на дейностите по чистотата на териториите за обществено ползване. От представените по делото писмени доказателства, необорени по надлежния ред, се установява извършването на дейност по почистване на обществени територии в района на имота на касатора, въпреки непрецизността на направените описания, сочещи като ориентирна точка на териториите "Бензиностанция "Генимекс"....и всички други находящи се в горепосочените територии, включително и новопостроените". Правилно и обосновано първоинстанционният съд е коментирал тези доказателства ведно със заключението на вещото лице и е достигнал до съответния извод, че в района на имота на жалбоподателя е предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от фирмата-концесионер. Предмет на касационна проверка е решението на Административния съд - Ловеч в частта, в която е потвърден акта за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 125 от 19.09.2011 г. на старши счетоводител в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с решение № 8/31.10.2011 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, досежно задълженията за заплащане на такса за битови отпадъци за дейностите по ползване на депо и чистота на териториите за обществено ползване. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съответен на материалния закон е правният извод, че при наличие на функциониращо депо за битови отпадъци, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, таксата за дейността по депониране, определена в размер на 5 152,67 лв., е дължима, ведно със съответната лихва в размер на 586,66 лв. По отношение на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо, изводите на първоинстанционния съд са правилни и съобразени с приетата по делото фактическа обстановка. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, подробно описани в първоинстанционното решение, се налага извод, че на територията на Община Ловеч съществува депо за битови отпадъци и това обстоятелство не е спорно между страните. Неоснователен е доводът на касатора, че след като не е генерирал отпадъци от имота през 2010 г. и не дължи такса за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, не следва да дължи и такса за поддържане на депо. Този компонент включва осъществяваните разходи за поддържането му и се дължи от касатора, като това задължение не е обвързано с конкретното реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице. Общините имат конкретни задължения по Закона за управление на отпадъците при налични и функциониращи депа и изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ сочи именно на такъв правен смисъл - такса не се дължи, защото разходи не се реализират, тъй като няма действащи депа за обезвреждане на отпадъци. Съвкупният анализ на представените доказателства в тази връзка налага извода, че депо за битови отпадъци съществува и то е функциониращо, което от своя страна представлява основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, не се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя. В случая, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя. Във връзка с възражението на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Задължението за ТБО по поддържане чистотата на обществени територии в размер на 11 873,57 лв. главница и лихви в размер на 1 351,78 лв. също е дължимо, тъй като е установено по несъмнен начин извършването на тази дейност от общината чрез фирма-концесионер. Размерът на дължимите такси е правилно определен от първоинстанционния съд, като е съобразен с констатациите по АУЗТБО за проверяваните дейности и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Предвид изложеното, решението на Административния съд - Ловеч в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд