Определение № 413 от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 9/2017 г.

Образувано е по касационна жалба от Р. А. П. срещу въззивно решение № 7182 от 26.09.2016 г. по възз. гр. д. № 2345 /2016 г. на Софийски градски съд, с което, като е отменено първоинстанционното решение, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от ищцата Р. А. П. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. - 01.06.2006 г., на апартамент, с площ 40 кв.м. – представляващ гарсониера, индивидуализиран във въззивното решение, заедно с ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско място. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в писмен отговор твърди, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и че подадената касационна жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следните правни изводи: Спорен по делото е въпросът дали имотът - предмет на делото, представляващ частна държавна собственост, е могъл да се придобие от физическо лице на основание давностно владение в периода от 24.12.1994 г. до 31.05.2009 г. Въззивният съд е приел, че по посочения спорен между страните въпрос е налице противоречива практика, застъпена в две групи решения: решение № 251 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 429 /2012 г. на ВКС, второ г.о.. решение № 253 от 07.01.2014 г. по гр.д.№ 1181 /2013 г. на ВКС, първо г.о., в които се приема, че в периода 01.06.1996 г. – 01.06.2006 г. при осъществяване на всички предпоставки от фактическия състав биха могли да се придобиват имоти – частна държавна / общинска собственост на основание давностно владение. Обратното разбиране е застъпено в следващата група решения: решение № 246 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 615 /2009 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 38 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2685 /2008 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 108 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 296 /2009 г. на ВКС, второ г.о., решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 724 /2011 г. на ВКС, второ г.о.; решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 1435 /2014 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 3190 /2014 г. на ВКС, второ г.о. По правния въпрос въззивният съд е приел за правилно приетото във втората група цитирани решения, съгласно което давностен срок за имотите частна държавна и общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС, ДВ бр.33 /1996 г. но течението му е спряно на 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г. по силата на § 1ДР на ЗС (посочени са броевете в ДВ, с които срокът е продължаван). Въззивният съд е приел извода, че вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към момента на постановяване на въззивното решение е удължен до 31.12.2017 г. В заключение, въззивният съд, като е приел, че ищцата не е могла да придобие чрез давностно владение собствеността върху имот, който е частна държавна собственост поради естеството на собствеността и това, че придобивната давност е ограничена времево, е приел, че в полза на ищцата не може да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерно основание по чл.79,ал.1 ЗС, тъй като не и достига един ден. Поради това предявеният от ищцата иск е неоснователен. Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос: Може ли имот - частна общинска или държавна собственост да бъде придобит от физическо лице на основание давностно владение, ако давността е изтекла до 01.06.2006 г. Уточнената по-пълна редакция на този въпрос съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС е: Дали с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ бр. 46 /2006 г.) е постановено спиране на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС (ДВ бр. 33 /1996 г.), преди този срок да изтече. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с разрешенията в решение № 251 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 429 /2012 г. на ВКС, второ г.о.. решение № 253 от 07.01.2014 г. по гр.д.№ 1181/2013 г. на ВКС, първо г.о., решение № 558 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 269 /2010 г. на ВКС, второ г.о., с което е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.. Въпросът е обуславящ и в отговорите на правни въпроси в посочените решения действително е прието, че в периода от 01.06.1996 г. до влизане в сила на разпоредбата на § 1 от ЗР към ЗД на ЗС ДВ (бр.46 /2006 г. в сила от 01.06.2006 г.) имоти частна държавна или общинска собственост могат да бъдат придобивани по давност. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Същевременно, както е приел и въззивният съд, в отговора на правен въпрос на решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 3190 /2014 г. на ВКС, второ г.о., на което се е позовал въззивният съд, е прието обратното: Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до 31.12.2014 г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 1.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2014 г. Вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 1.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към настоящия момент е удължен до 31.12.2014 г. С това е осъществена хипотезата на чл.292 ГПК – обуславящият правен въпрос е разрешаван противоречиво от състави на Върховния касационен съд, поради което настоящият състав следва да спре производството по делото и да предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 99.65 лева. Воден от изложеното съдът