Определение № 786 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 624/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. С. Б. – процесуален представител на ищеца ТПК “О” - [населено място], срещу въззивно определение № 1014/27.6.2012 год. по ч.гр.д. №769/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о. С обжалваното определение е потвърдено определение №30/29.3.2012 г по гр.д.№1074/2011 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено делото по отношение на ответника С. по г. и к. – [населено място]. Въззивната инстанция е приела, че се касае до спор за собственост между ищеца ТПК “О” – С.З. и [фирма] – [населено място], като в исковата молба няма твърдение за имуществен спор между ищеца и втория ответник “С. по г., к. и к.” – С. З.. Прието, че предявеният иск е установителен, то за допустимостта му следва да е налице правен интерес, за която предпоставка съдът следи служебно, а в процесния случай не е налице такъв правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на втория ответник, поради което първата инстанция правилно е прекратила производството по делото по отношение на него. Срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за точното прилагане на закона и точното развитие на правото. Сочи се, че въззивното определени, поради факта, че въззивната инстанция няма правомощия да санира порочните процесуални действия на първоинстанционния съд, като независимо от констатациите за некоректност в произнасянето на СтОС оставя в сила атакуваното пред нея прекратително определение, спрямо неучастващ в производството правен субект, като му сменя наименованието. Излага се, че поради това от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е такива недопустими действия, извършвани от въззивната инстанция да бъдат пресечени незабавно от касационния съд, чрез обезсилване на обжалване пред него такива съдебни актове. Моли се за постановяване на определени, с което да се обезсили като недопустимо и алтернативно да се отмени като неправилно обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и частната касационна жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа само касационни оплаквания и такива във връзка с недопустимостта на обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване във връзка с навежданите доводи за недопустимост на въззивното определение. Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,