Определение № 142 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1020/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. А. К., чрез пълномощника му адвокат М. Б., против решение № 154 от 6.04.2010 г., постановено по гр.д. № 106 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 6873 от 26.11.2009 г. по гр.д. № 702/2007 г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от Б. А. К. против М. Д. К., Б. Д. К. и К. Д. К. ревандикационен иск по отношение на 1/3 ид.ч. от описания поземлен имот и от построената в него жилищна сграда. Ответниците по жалбата М. Д. К., Б. Д. К. и К. Д. К. не са изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Ревандикационният иск е основан на твърденията, че процесната 1/3 ид.ч. е придобита от ищеца по наследство от баща му, поч.1972 г., като през 1981 г. И. Д. В., действащ като негов пълномощник е дарил тези права на Д. А. К., поч.1983 г., брат на ищеца и наследодател на ответниците. Тъй като ищецът никога не е упълномощавал И. В. за извъришване на подобна сделка, е поискал да се признае по отношение на ответниците правото му на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота и същите да му предадат владението. Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил процесните права по наследяване, но се е разпоредил с тях чрез договор за дарение, като твърденията му относно действителността на договора не следва да се обсъждат, доколкото по наведеното основание за нищожност е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. № 1888/2007 г. и гр.д. № 767/2004 г. на РС-Благоевград, а при липса на други доказателства за придобиване правото на собственост, искът е неоснователен. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуални въпроси: относно липсата на оспорване от ответниците на предявения иск и на тяхно възражение на предявеното основание, което е равнозначно на признаването на този иск; относно противоречие в мотивите на решението, в което се приема, че ищецът е придобил процесната идеална част по наследство и се е разпоредил с нея и същевременно се приема, че при липса на други доводи и доказателства за придобиване на правото на собственост, ищецът не е установил собствеността, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва обосновка, че по тези въпроси е налице непълнота или неяснота на нормативната уредба, която да бъде преодоляна чрез тълкуване на закона, че липсва съдебна практика или е необходима нейната промяна, като наведените твърдения не могат да бъдат съотнесени и към данните по делото и мотивите на съда, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение