Определение № 726 от 21.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 54/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6446 от 5.VІІ.2010 г. на застрахователната компания [фирма] – С., подадена против решение № 432 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 14.V.2010 г., постановено по гр. дело № 2424/09 г., с което, на основание чл. 49 ЗЗД, този застраховател е бил осъден да заплати на А. П. К. от [населено място] /чрез неговия настойник П. А. К./ сума в размер на 10 001 лв., уважавайки изцяло предявения от него частичен иск /за вземане в размер общо на 100 000 лв/. Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният като частичен иск на А. П. К. от [населено място] за присъждане на сума в размер на 10 001 лв. да се отхвърли – като неоснователен и недоказан. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователната компания [фирма] - С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС (ППВС № 7/1958 г. и ППВС № 9/1966 г.) по материалноправен въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация А. П. К., действащ чрез своя настойник, не е ангажирал становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в жалбата на застрахователя оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЗК [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай касаторът ЗК [фирма]-С., вместо да формулира ясно и точно правен въпрос, повторно възпроизвежда оплакванията си, че възприетото от САС досежно правната квалификация на уважения частичен иск становище било „неправилно”, понеже той не бил изследвал кое е длъжностното лице, допуснало противоправно виновно поведение по повод възложената му от компанията работа. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение