Определение № 460 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 400/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу въззивно определение №1180 от 05.07.2010г по ч.гр.дело № 992/2010г на С. апелативен съд, с което е оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане от 31.05.2010г по гр.д. № 5917 /2010 на С. градски съд, по оставена без уважение молба на ищеца,понастоящем жалбоподател, за освобождаване от дължимата държавна такса по заведен от паричен иск. Жалбоподателят поддържа в изложение доводи за фактически грешки и неточности, при отразяване номера на делото и годината на раждане на ищеца, като изтъква обстоятелства ,незаконосъобразно пренебрегнати от въззивния съд: политическо преследване, неполучаване на правна помощ ,състояние на инвалидност. В частната жалба се формулира отново и главно искане за освобождаване от държавна такса. Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима .Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК,който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво решаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитието на правото. Без обосновка и при липса на ясно формулирани касационни оплаквания, се обжалва определение, с което по реда на инстанционния контрол е потвърдена преценката,че ищецът не подлежи на освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса при основанията по чл. 82 ал.2 от ГПК, тъй като обстоятелството ,че при определената от самия ищец цена на иска за обезщетение, размерът на таксата се оказва много висок, не е предпоставка за прилагане на института. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.