Определение № 531 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 154/2011 г.

Производство по чл.274, ал.3, от ГПК. Образувано е по две касационни жалби / които следва да се считат за частни касационни жалби, доколкото предмет на обжалване е въззивно определение/, подадени от адв. Н. Х., притежаващ пълномощно от Н. А. Я. и упълномощен от [фирма] и от адв. А. Д., която е пълномощник на С. Н. Г., И. В. И. и Н. Х. за обезсилване на определение № 16151 от 22.11.2010г., постановено по ч.гр.дело № 12843/2010г. на Софийски градски съд, административно отделение. И в двете касационни жалби, които са с еднакво съдържание, се поддържа, че СГС се е произнесъл по недопустима въззивна жалба, тъй като определението, с което се спира охранителното производство, поради направено от трето заинтересовано лице оспорване на правата на молителя, не е определение преграждащо по нататъшното развитие на производството по смисъла на чл.274, ал.1 1 т.1 ГПК и не подлежи на въззивно обжалване. Достъпа до касация е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по два процесуални въпроса: подлежи ли на обжалване определението за спиране по чл.564, ал.2 ГПК и кои са предпоставките за постановяване на определението за спиране на производството по обезсилване на ценна книга. В писмен отговор М. В. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. счита обжалваното определение за правилно, съобразено с разпоредбата на чл. 564, ал.1 ГПК и с цитираната от въззивния съд практика на ВКС. Не е направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от лица, които са участвали в производството по молба за обезсилване на ценна книга по чл. 560 и сл. ГПК. Въпреки, че частните касационни жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК те са процесуално недопустими, поради което ще следва да бъдат оставени без разглеждане. Обжалваното определение не е от категорията определения по чл.274, ал.3 ,т.1 и т.2 ГПК, които да подлежат на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Определението, с което е отменено спирането на производството по обезсилване на ценна книга не е преграждащо в хипотезата на т.1 – въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Обжалваното определение не попада в категорията определения по т.2 – не се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда тяхното развитие. Вярно е, че има установена съдебна практика, вкл. задължителна по смисъла на т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по процесуалния въпрос за обжалваемостта на определенията по чл.536 ГПК, каквото е опр. №856 от 2.12.2010г. по ч.т.дело № 785/2010г. на ВКС, ІІ т.о. Отсъствието обаче на законово регламентиран процесуален ред за осъществяване на инстанционен контрол за законосъобразност на съдебните определения от категорията на постановеното от Софийския градски съд обуславя извод за недопустимост на частните касационни жалби. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение