Решение № 10622 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2020 г.

Решение № 10622 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стевия шипинг" ЕООД, с ЕИК ****, със седалище в гр. Суворово и адрес на управление: гр. Суворово, ул. "Батак" № 15, срещу Решение № 2227/20.11.2019 г. на Административен съд – Варна, по адм. дело № 2597/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Отказ, изх. №В-1117/08.08.2019 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" – гр. Варна, за вписване в Регистъра на българските кораби на ново обстоятелство относно м/к "Стевия". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният акт е нищожен тъй като неправилно е възприето решението по адм. д. № 1863/2018 г. на Административен съд (АС) – Варна и решението по адм. д. № 2547/2019 г. на Върховния административен съд и съответно административният акт противоречи на посочените съдебни решения. Счита, че неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) е довело до погрешния извод, че кораб, нает по беърбоут чартър от юридическо лице, чието седалище не е в Република България или друга държава членка на ЕС, няма право да плава под българско знаме, респ. не може да бъде вписан в регистъра на българските кораби, макар да е собственост на българско юридическо лице. Твърди, че цитираната разпоредба регламентира изчерпателно и алтернативно основанията, даващи право на кораб да плава под знамето на Република България. В този смисъл и доколкото собственикът на кораба е лице, попадащо в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 КТК и същият е вписан в регистъра на българските кораби, то сключването на договор за беърбоут чартър не води до отпадане на вече възникналото за собственика право, състоящо се във възможността корабът да плава под българско знаме. Мотивира становище, че разпоредбата на чл. 39б КТК предвижда, че кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора, след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Според касатора, изводът на съда, че това правило създава пречка за чуждестранен чартьор да регистрира нает български кораб в чужда държава е верен, но в подобна хипотеза възниква въпросът къде следва да се регистрира такъв кораб при положение, че съществуват пречки за регистрацията му в чужд регистър? Счита, че регистрацията при тази фактическа обстановка следва да се извърши в основния регистър на кораба. Поддържа още, че не само не съществува нормативна забрана чуждестранно лице да бъде вписано в български регистър като беърбоут чартьор, а за това дори е предвиден облекчен ред – този по чл. 9, ал. 5 Наредбата, който се явява специален по отношение на ал. 4 от същата разпоредба. В тази връзка аргументира довод, че чл. 39а КТК, на който съдът се е позовал, без да го съпостави с останалите разпоредби, урежда случаите на наемане на кораб, вписан в регистъра на друга държава и плаващ под нейното знаме. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от пълномощник М. Боянова. Ответникът по касационната жалба – Директорът на дирекция "Морска администрация – Варна" оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Не са налице твърдените нарушения на материалния закон. Решението е правилно и обосновано. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, в съответствие с доказателствата по делото, материалния закон и съдебната практика. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало със заявление, вх. №В-1117/28.05.2018 г. от представляващия дружеството - жалбоподател до Директора на Дирекция "Морска администрация - Варна", с което на основание чл. 18 от Наредба № 1/2003 г. е направено искане за вписване в регистъра на корабите (Наредбата) на Договор за беърбоут чартър на м/к "Стевия", сключен на 28.03.2018 г. между корабособственика "Стевия Шипинг" ЕООД и "Панамера СА", Маршалски острови, за срок от 06.04.2018 г. до 29.04.2022 г. В заявлението изрично е посочено, че корабособственикът не е съгласен м/к "Стевия" да бъде вписан в беърбоутния регистър на друга държава, поради което корабът ще остане да плава под Български флаг по време на действието на договора за беърбоут чартър. Видно от Свидетелство за регистрация № 0034 от 26.04.2018 г., издадено от Директора на "Морска администрация - Варна", м/к "Стевия" - собственост на "Стевия Шипинг" ЕООД, е регистриран в Пристанище Варна и плава под знамето на Република България. На същата дата – 26.04.2018 г. плавателното средство е вписано и в Регистровата книга за големите кораби – том 2 от Регистъра на корабите на Република България. С писмо, изх. №В-1117/04.06.2018 г. Директорът на Дирекция "Морска администрация - Варна" е постановил отказ относно "Вписване на договор нает по договор за беърбоут чартър". Този отказ е бил обжалван пред съда, като с Решение № 2476 от 19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1863/2018 по описа на Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 10445/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2547/2019 по описа на ВАС, отказът е бил отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Въз основа на съдебните решения, управителя на "Стевия шипинг" ЕООД е подал по електронна поща писмо, вх. №В-1117/06.08.2019/7, с което настоява директора на дирекция "Морска администрация Варна" да извърши поисканото от него вписване. Заедно с писмото са представени и удостоверение за регистрация на м/к "Стевия", съдържащо описание на кораба и данни за корабособственика, издадено от Дирекция "Морска администрация Варна"; удостоверение за класа на кораба и преводно нареждане за плащане на такса за вписване в регистъра. На 25.07.2019 г. директорът на дирекция "Морска администрация Варна" е издал Задължителни предписания №В-1117/25.07.2019/6, с които разяснява на заявителя реда за вписване на договор за беърбоут чартър, заинтересованите в производството страни, както и указва да бъде представено удостоверение за актуално състояние на чартьора "Панамера СА", за да може да се направи преценка за законосъобразността на искането за вписване. Заявителя не е изпълнил предписанията и на 08.08.2019 г. административния орган е издал процесния отказ, като мотивите на административния орган за отказ се заключават в това, че КТК и Наредба № 1/2003 за вписване в регистъра на корабите не позволяват вписване на договор за беърбоут чартър на кораб, който ще плава под български флаг, при положение, че чартьора не е лице измежду посочените в чл. 27, ал. 1, т. 1-4 от КТК. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд счита, че оспорваният отказ се явява повторен, след произнасяне на съда, но нито в решението на Административен съд Варна, по адм. д. № 1863/2018 г., нито в това на ВАС по адм. д. № 2547/2019 г. се съдържа разпореждане за вписване на исканите от заявителя обстоятелства. Решаващият съд констатира, че разпоредбата на чл. 27 КТК, в съответствие с чл. 2, § 1, б. "Б" на Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации, императивно и изчерпателно посочва в 6 точки кои кораби имат право да плават под знамето на Република България. Фактът, че процесният кораб е вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 2 КТК /основен регистър по смисъла на чл. 39в КТК/ не променя факта, че при сключване на договор за беърбоут чартър с предмет този кораб, това обстоятелство трябва да се впише в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, за да продължи този кораб да плава под български флаг. Единственото условие, за да продължи същият кораб да плава под български флаг след като е отдаден под наем с договор за беърбоут чартър е корабът да се впише в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, като на беърбоут чартьора се издаде временно свидетелство за регистрация. Съгласно чл. 35а, ал. 2 КТК, временното свидетелство за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не по-вече от пет години. Единствената хипотеза при договор за беърбоут чартър, при която корабът продължава за времето на договора да плава под български флаг, според съда е тази, при която договорът за беърбоут чартър се регистрира в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Условията за тази регистрация са регламентирани в чл. 39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/, като същите са заложени императивно и кумулативно. Законодателят в чл. 39а КТК не прави разлика между основния флаг, под който плава кораба – дали е български или чужд. Чл. 39а КТК важи за всеки кораб, който следва да бъде вписан в регистровите книги на корабите наети по договор за беърбоут чартър, независимо от основния си регистър. Тъй като българският флаг е европейски флаг, корабите плаващи под български флаг се ползват със свободен достъп до европейски пристанища. По тази причина, личността на субекта, на който е разрешено да управлява кораб, плаващ под български флаг, е изрично дефинирана в чл. 27, ал. 1 КТК. Единственото изключение по отношение на чужди граждани е в хипотезата на чл. 27, ал. 3 КТК, като тя касае физически лица, притежаващи разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Съдът приема, че правото на корабособственика да плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е тъждествено на правото на беърбоут чартьора да плава под български флаг при условията на сключен договор за беърбоут чартър. За да се случи второто, беърбоут чартьорът трябва да подаде заявление по чл. 39а, ал. 2 КТК за вписване в регистър на корабите наети по договор за беърбоут чартър, като същият трябва да отговаря на изискванията на чл. 39а, ал. 1 КТК. Право да плават под българско знаме имат единствено лицата изброени в чл. 27 КТК. Съгласно чл. 35 КТК, на кораби вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и т. 2, се издава свидетелство за регистрация, а на корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временно свидетелство за регистрация. Доколкото в договора за беърбоут чартър е вписано, че чартьорът е с адрес Маршалски острови, то първоинстанционният съд счита, че той не е сред лицата по чл. 27 КТК, поради което и не са налице предпоставките по чл. 39а КТК за вписването му в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. За да плава последният под български флаг с процесния кораб, то договорът за беърбоут чартър, по силата на който е наемател, следва да се впише в книгите за договорите за беърбоут чартър съгласно изискванията на българското законодателство, като чартьорът следва да е сред лицата по чл. 27 КТК, което обстоятелство в случая не е налице и в този смисъл е формиран решаващ извод за неоснователност на подадената от дружеството жалба. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора свързани с нищожност на обжалвания административен акт. Както правилно приема и първоинстанционният съд, мотивите на АС Варна, по адм. д. № 1863/2018 г. и на ВАС, по адм. д. № 2547/2019 г., са свързани с допуснатите от административния орган процесуални нарушения довели до произнасяне в нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК - при непълна административна преписка. Преписката е изпратена на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия и за повторно произнасяне, като липсват указания за вписване на исканите промени. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт с оглед наличието на основания за издаването му, състоящи се в липсата на изискуемите по закон предпоставки за допускане вписването на ново обстоятелство - сключването на договор за беърбоут чартър. Спорът по делото се състои в това дали е допустимо кораб, нает от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК, да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не попада в изрично изброените в чл. 27, ал. 1 КТК да бъде наемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг. Съгласно чл. 199а КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В съответствие с чл. 33 КТК, всеки кораб, плаващ под българско знаме, трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Разпоредбата на чл. 39в КТК предвижда, че основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в този смисъл всички останали са специални спрямо него. При вписване в основния регистър на кораба се присвоява уникален регистров номер, а на корабособственика се издава свидетелство за регистрация съгласно чл. 35 КТК, което удостоверява правото му да плава под българско знаме. Това право е в зависимост от субекта, който управлява кораба и тази връзка в случай, че бъде сключен договор за беърбоут чартър с предмет кораб, вписан вече в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 или 2 КТК, същият трябва да бъде вписан и в тези на корабите, наети по договор за беърбоут чартър по т. 3 от цитираната разпоредба. Последното произтича от една страна, от императивното задължение по чл. 39а, ал. 2 КТК, възникващо за беърбоут чартьора да заяви за вписване сключения договор, а от друга, е необходимо, за да може последният да плава с наетия кораб под българско знаме. В този случай се определя нов регистров номер на кораба, а на чартьора се издава временно свидетелство за регистрация, аналогично на посоченото по-горе за корабособственика при първоначална регистрация в основния регистър. Както правилно е приел първоинстанционният съд, правото на корабособственика да плава под българско знаме с вписването на кораба в основния регистър не е тъждествено на правото на беърбоут чартьора да плава под български флаг при условията на сключен договор за беърбоут чартър. Във втората хипотеза беърбоут чартьорът трябва да отговаря на материалноправните предпоставки на чл. 39а, ал. 1 КТК и да е подал заявление по ал. 2 от същия, за вписване в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК. Чл. 39а, ал. 1 КТК урежда условията, при които кораб, нает по договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги. Съгласно т. 1 от цитираната норма, една от необходимите предпоставки за да бъде допустимо и законосъобразно вписването на договора, е корабът да бъде нает от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК, а именно българско физическо или юридическо лице, повече от половината от собствеността на кораба да е на тези лица или да е собственост на физическо или юридическо лице от страна членка на Европейския съюз, при изпълнение на изискванията, визирани в закона за упълномощаване на български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна членка на Европейския съюз, установени в Република България. Това обстоятелство е важно, т. к. правната уредба на договорите за беърбоут чартър на кораби забранява лица, извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК да плават под знамето на Република България, да бъдат вписвани в регистровите книги на Изпълнителна агенция "Морска администрация", както и да им бъде издавано временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме. Всяко вписване в нарушение на тези разпоредби е недействително поради липса на законова предпоставка. В тази връзка сключването на договор за беърбоут чартър с наемател/чартьор, който не е лице, попадащо в обхвата на чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТК или не е Република България, обуславя недопустимост на вписването на договор за беърбоут чартър, респ. корабът в тази хипотеза не следва да бъде регистриран в книгата по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК и по отношение на него е недопустимо да бъде издадено временно свидетелство по чл. 35а КТК. Това е така и защото съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (обн. ДВ. бр. 73/27.08.1996 г., обн. ДВ. бр. 74/30.08.1996 г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т. 1 и т. 2. Съгласно чл. 94 от Конвенцията относно задълженията на държавата на знамето, всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера; води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейно знаме и техните данни и взема мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море. По изложените съображения, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че тълкуването на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 КТК налага извод за наличие на едно от посочените в хипотезата й обстоятелства – в конкретния случай това, че корабът е собственост на българско юридическо лице и е вписано в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 1, което води до право и на беърбоут чартьора да плава под българско знаме с наетия кораб. Последното обаче възниква при обективиране на елементите от фактическия състав, описан в чл. 39а КТК и при наличие на предпоставките за това, а не от регистрацията на кораба от собственика му в основния регистър. Посочената уредба дава основание за извода, че под български флаг могат да плават кораби с установена реална връзка с Република България. В случая такава връзка не е налице, доколкото наемателят по договора е юридическо лице, регистрирано в Маршалови острови и като такова не попада в изчерпателно изброените в чл. 27, ал. 1 КТК хипотези, поради което за него не съществуват нормативно установените условия съгласно чл. 39а, ал. 1 КТК, допускащи вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър. Липсата на само едно от посочените изисквания, както е в конкретния случай, представлява пречка за законосъобразното вписване на заявеното обстоятелство. Регистрацията по чл. 39а КТК е обстоятелство, което подлежи на вписване (отбелязване) и в регистровите книги на големите кораби, след подаване на заявление за вписване на ново обстоятелство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 13 Наредбата и при приложение на процедурата, уредена в чл. 17 - 21 Наредбата, както е направено в процесния случай. Вписването може да се извърши едва след: 1) Представяне на документ (временно свидетелство за регистрация) от чужд регистър, че корабът е вписан в същия, като нает по договор за беърбоут чартър, или 2) Вписване на кораба в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на Република България. В конкретната хипотеза временно свидетелство от друга държава не е представено, като корабособственикът изрично е заявил желание корабът да плава под български флаг. Последното обаче е възможно само, ако беърбоут чартьорът впише договора за беърбоут чартър в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, което не може да се осъществи, предвид липсата на предпоставките по чл. 39а КТК. Неотносима към предмета на спора е разпоредбата на чл. 39б, тълкувана от касатора, която е различна от тази по чл. 39а КТК, доколкото касае условията, при които кораб, вписан в регистрите по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2 КТК може да бъде вписан временно в регистър на друга държава като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора. Нормата посочва реда, по който кораб, вписан в регистър на малките или големите кораби от неговия собственик и придобил вече право да плава под българско знаме (чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 33, вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, вр. с чл. 35 КТК), когато бъде нает по силата на договор за беърбоут чартър, може да придобие право да плава под чужд, а не под българския флаг. При тези аргументи чл. 39б КТК се явява неприложим към настоящия случай, т. к. конкретната фактическа обстановка касае вписване в български регистър, създаден и поддържан на основание чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, а не в чужд такъв, какъвто се изисква изрично в разпоредбата. Не може да бъде споделен доводът на касационния жалбоподател, че доколкото чл. 9, ал. 5 Наредбата регламентира по-облекчен ред за заявяване на процесното обстоятелство и корабособственикът притежава свидетелство за регистрация, то отказът за вписване се явява незаконосъобразен. Дори редът по ал. 5 от цитираната разпоредба да е приложим в конкретната хипотеза, това не променя обстоятелството, че е необходимо наличие на всички предпоставки по чл. 39а, вр, с чл. 27, ал. 1 КТК за законосъобразното вписване на заявения договор. Макар и да създава по-благоприятен ред за заявяване чрез възможността да бъдат представени по-малко на брой документи, наредбата съдържа единствено процесуалните правила, по които да се извърши конкретното действие, като последното намира материалноправното си основание в КТК. Предвид изложените аргументи и доколкото не са изпълнени горепосочените предпоставки, в т. ч. не е извършено вписване в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК, респ. не е издадено временно свидетелство съгласно чл. 35а КТК, и волеизявлението за вписване на процесното обстоятелство не изхожда от легитимираното за това лице, а именно беърбоут чартьорът, верен е изводът на първоинстанционния съд, че отказът на заявеното вписване е законосъобразен. Като е отхвърлил жалбата на "Стевия шипинг" ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс, "Стевия шипинг" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Морска администрация", ръководител на чието структурно звено е издателят на акта, разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.