Определение № 558 от 06.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 1081/2023 г.

след становище на прокурор Ивайло Симов от Върховната касационна прокуратура на Република България (ВКП), като разгледа докладваното от съдия Иванова н.ч.д. № 1081 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба (озаглавена „частна касационна жалба”), подадена от адвокат К. Т. от Адвокатска колегия – Велико Търново, защитник на С. В. В., против Разпореждане № 463 от 10 ноември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 514/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК, е върната касационната жалба, подадена от адвокат Т. в качеството му на защитник на подсъдимия С. В., против въззивно Решение № 142 от 29 септември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 514/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище за оставяне в сила на атакуваното разпореждане заради правилното връщане от въззивния съд на касационната жалба като недопустима. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и в становището на прокурора и прие следното: Частната жалба е неоснователна. С въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, окръжният съд е отменил присъдата на РС – Елена в наказателната й част и е прекратил наказателното производство срещу подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК. В останалата й част – за уважения граждански иск и присъдените разноски – ревизиращият съд потвърдил присъдата. Именно срещу потвърдителната част на решението защитникът подал касационна жалба с вх. № 9677/10.10.2023 г. С Разпореждане № 2364 от 6 ноември 2023 г. председателят на трето наказателно отделение във ВКС е отказал образуване на касационно производство по депозираната касационна жалба и е върнал делото на ОС – Велико Търново за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на акта. Видно от последната, касационната жалба е следвало да бъде върната от съдията-докладчик като недопустима – подадена срещу съдебен акт, който не е сред изброените в разпоредбата на чл. 346 НПК, тоест неподлежащ на касационен контрол. В изпълнение на горните указания съдията-докладчик е върнал касационната жалба с разпореждането, което е предмет на настоящата проверка. Първо следва да се отчете, че докладчикът, върнал жалбата е процедирал стриктно съобразно указаното му от ВКС. Решенията на окръжния съд, действащ като въззивен, с които се потвърждава присъдата на първостепенния районен съд не подлежат на касационна проверка, видно от разпоредбата на чл. 346 НПК. Адвокат Т. не навежда довод за обратното в частната жалба (този въпрос не е засегнат въобще), а релевира твърдение, че съдията-докладчик следвало да се отведе. Оплакването, че съдията не бил безпристрастен е „мотивирано“ с общото и неконкретизирано твърдение за заведен от ищец граждански иск срещу съда. В „подкрепа“ е приложено определение за отвод на друг съдия от ОС – Велико Търново, комуто е било възложено за разглеждане гражданско дело, образувано по искова молба на М. Д. О.. Не е ясно в каква връзка с настоящото дело е посочено и приложено въпросното определение. Доколкото в частната жалба не се съдържа нищо друго, то на базата на изнесеното в нея ВКС може единствено да отговори, че няма никакви данни, сочещи на процесуална потребност от отвеждането на съдията-докладчик, върнал касационната жалба в изпълнение на задължителните указания на ВКС. По изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намери за правилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК