Определение № 418 от 01.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 248/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Е. Н. и Ю. Е. Ю., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Г. В., срещу определение от 11.11.2010 г. по ч. гр. д. № 12185/2009 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. С обжалвания акт, след отмяна на отказа на частен съдебен изпълнител С. С., с рег. № 859 и район на действие Софийски градски съд, е уважено искането на длъжника по изпълнението [фирма] за намаляване на платеното от взискателите адвокатско възнаграждение на техния пълномощник на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се поддържа се, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – [фирма] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално недопустима. Определението, предмет на частната жалба, не попада в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване. Касае се за акт, постановен по реда на чл. 435 ГПК, чиято обжалваемост е изключена изрично с разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем, на обжалване пред съответния апелативен съд подлежи единствено определението на окръжния съд за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, какъвто настоящият случай не е. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение