Определение № 402 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 873/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел с наименование „А.” срещу въззивно решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 1094 /2004 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 06.08.2003 г., постановено по гр.д. № 3207 /1996 г. на Софийски районен съд, г.к., 37 с-в., с което е признато за установено по иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК (от ... г., отм.), предявен от В. К. Б. срещу А. К. Ч., Й. П. Д., К. Р. С. и Р. А. С., че ищцата е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ 1 860 кв.м. в [населено място], [улица], представляващо имот с пл.н..., от кв. .. по плана на [населено място] – Б., при посочени съседи (граници) и е отменил на основание чл.431 ГПК (от .... г., отм.) нотариален акт за възстановено право за собственост върху недвижим имот по ЗПЗЗ № ..., том..., дело № ... /.... г. на нотариална служба при СРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том .., дело № ... /.... г. на нотариална служба при СРС. А. К. Ч. е починала в хода на производството и като неин правоприемник е конституирано сдружение с нестопанска цел с наименование „Американски университет в България”. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като след указания на СГС излага основания за това. Насрещната страна В. Б. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и твърди, че в срока за обжалване жалбоподателят не е изложил конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Останалите страни не изразяват становище. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима: Искът е предявен на 10.04.19 96 г. и производството пред първата и въззивната инстанция се е развило по правилата на ГПК от 1952 г., (отм.) Съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК (отм.) исковете за собственост, какъвто е предявеният и разгледаният иск, са оценяеми и цената им е в размер на 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена за имота. Представената данъчна оценка е от 09.04.199 6 г. (л.3) и е в размер на 77 790 (неденоминирани) лева, а към настоящия момент по силата на чл.1 и чл.2 от Закона за деноминация на лева (ДВ бр. 20 /1999 г.) цената на иска е 77.79 лева. Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото,.след това остава неизменна в цялото производство. Касационната жалба е подадена на 15.07.2010 г. Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата по отношение на жалбата нейна първоначална редакция (ДВ бр.59 /20.07.2007 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна в това производство не претендира разноски и не е доказала, че е направили такива, поради което разноски не следва да се присъждат. В. от изложеното съдът