Определение № 24 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 449/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ОУ”П”с. Горно К. ,общ. Белица,Благоевградска област срещу определение № 827 от 20.05.08г.по в.гр.дело № 370/09г.на Благоевградския окръжен съд ,с което е върната подадената въззивна жалба на същата страна и производството по делото е прекратено. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.261 т. 4 от ГПК към въззивната жалба жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса. Като е констатирал,че внесената такса не е в пълен размер въззивният съд е оставил въззивната жалба без движение за довнасяне на сума в размер на 66.81 лв в 7-дневен срок. Съобщението за указанията на съда е получено от представляващия училището директор Д на 8.05.09г. Таксата е внесена от жалбоподателя на 16.05.09г.и на тази дата е представен вносния документ. Правилно въззивният съд е приел,че задължението е изпълнено извън определения от съда срок,изтекъл на 15.05.09г. Съгласно чл.60 ал.5 от ГПК срокът,който се брои на дни,се изчислява от деня,следващ този,от който започва да тече срокът,и изтича в края на последния ден. Налице са основанията на чл.262 ал.2 т.2 за връщане на нередовната въззивна жалба,както законосъобразно е процедирал Благоевградския окръжен съд. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.