Определение № 16 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 37/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Дарена А. срещу решение от 02.06.2011г. по гр. дело № 13894/2010г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение в частта, с която е потвърдено решение от 12.08.2010г. по гр. дело № 52531/2009г. на Софийски районен съд, 64 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 036,27 лв. – обезщетение за забава на плащане на цена на продадени стоки по фактура № 9290/20.07.2006г. в размер 6 476,45 лв. за периода от 21.07.2006г. до 24.11.2009г., както и сумата 155,55 лв. - обезщетение за забава на плащане на цена на продадени стоки по фактура № 9410/10.08.2006г. в размер 337,25 лв. за периода от 11.08.2006г. до 24.11.2009г., както и разноски в размер 233,20 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са уважени искове за сумите 3 036,27 лв. и 155,55 лв., представляващи обезщетение за забава за плащане на цената на продадени стоки по две фактури. Касае се за търговско дело, тъй като заявените претенции произтичат от търговски сделки – покупко-продажба на стоки, които сделки са търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 ТЗ. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 09.08.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение